Варненското съкровище дошло от Провадия

"Повелителите на солта"

 Бялото злато добивано от извори, не от морето

Световноизвестната Култура "Варна" с нейното най-старо обработено злато в света, най-вероятно води началото си от хората, обитавали земите около днешна Провадия. Те забогатели неимоверно от добиването на сол още преди 7600 години.

Това става ясно от експозицията "Повелителите на солта" в Националния археологически музей, която може да бъде видяна до месец септември.

Предположенията на акад. Васил Николов, който от 20 години работи на обекта, са, че тези хора идват от районите на днешна Южна Турция и Тракия.

Днес знаем, че сол се добива, като в специални басейни се изпарява морска вода, и е доста учудващо, че край Провадия, която е далеч от морския бряг, се е добивало бялото злато. Още повече тогава Черно море е било по-слабо солено и от днес. Малцина са чували, че има и извори със солена вода, а онези са били точно такива.

Загадка и днес остава как тогава хората са се сетили да добиват сол, защото до този момент никой някъде по света не го е правил. "Това е едно високотехнологично общество. С добива на сол то постига изключителен напредък, който е без аналог - казва археологът акад. Васил Николов. - Как точно са стигнали до тези иновации, нищо не можем да кажем, защото не е имало откъде да видят как става това."

Дотогава те са познавали единствено пещта и процеса на готвене на храната. Същевременно в този период преди повече от 7 хил. години иноваторите от Провадия се досещат, че изпаряването на водата, докато остане само сол, може да става в пещите. Поставяли в тях глинени съдове, пълни със солена вода, и така получавали сол. С времето технологията бива усъвършенствана, добивът нараства, а с него и печалбите, покрай тях се развиват и занаятите. Технологията е проста - в съд се сипва вода, тя се изпарява и така постепенно се образува калъп, пълен със сол. Тези калъпи били от малки - за домакинство, до големи за по-едрите търговци, удобни за транспортиране и продаване. Впоследствие пещите стават все по-големи и усъвършенствани специално за целта.

Според Николов тази култура започва да използва наемен труд, което също е новост за времето си. Археолозите съдят за това по много белези - животът в селището е съпътстван от непрекъснат строеж на сериозни крепостни стени и укрепления, изискващ солиден брой хора. Самият добив на сол също е начинание, което няма как да се реализира без колективни усилия. Още повече тази култура започва да строи триетажни къщи, нещо нечувано за онези времена.

За да отбраняват богатството си, местните изграждат едни от първите крепостни стени на Стария континент. Първата била разрушена от земетресение, но следващата била много по-стабилна и тези изобретатели я превърнали в капан за вражеските орди. Около каменните стени били създадени радиални структури, които според Николов също не се срещат почти никъде по света. Те представляват дъговидни, змиевидни форми, които на места се стесняват, а на други - се разширяват. Когато нашествениците влязат в тях, за да атакуват горното ниво, много трудно намирали изход. Всъщност пред тях имало само два варианта - или да бягат обратно, или, заклещени в тези коридори, да бъдат безпроблемно убити от отбраната на солниците.

Горещото и сухо време - както сега, така и тогава, е било предизвикателство за поминъка. Солените езера започват да пресъхват. Растителността постепенно намалява и в един момент прекарването на дървесина от далечни разстояния за пещите се превръща в напълно безсмислено начинание.

Затова "повелителите на солта" започват да променят технологиите си. Досещат се, че могат чрез система от канали да концентрират наситената със сол вода в басейн. "Изпаряват я там, точно до селищната могила, като методът им е много подобен на този, използван в късните солници, пръснати по Черноморието", разказва академикът. Според него по този начин те правят нещо невероятно - в рамките на малко повече от 1200 години успяват да променят технологията си.

Че обществото е било проспериращо, личи по уникалните за тогавашния свят съкровища, открити във Варненския некропол. Хората от солниците са част от първата европейска цивилизация, създала първото обработено злато в света. Те извайвали бижута шедьоври и използвали майсторски технологии, за да дадат нюанси на златото, добавяйки в него различни количества мед и сребро. Носели блестящите си украшения за престиж, заслепявайки от завист околните общества, тръгнали да търсят препитание заради промените в климата.

Това "златно" време все пак стигнало до края си, тъй като заради природни явления, вероятно и земетресения, солените извори започнали да намаляват дебита си и да пресъхват. Започнали междуособици, а днес археолозите се натъкват на масов гроб в резултат на кръвопролитна битка между две враждуващи групи. "В момента правим ДНК анализ в САЩ, който все още не е готов - разказва академикът. - 7 мъже са убити и заровени в изкопана яма в басейн за сол, който вече не е бил използван. Знак, че по някакъв начин са били свързани с добива на ценната стока. С труповете били захвърлени и оръжията."

Екипът се натъква и на втори гроб, където мъж е убит с брадва, забита в корема. Бил ударен с такава сила, че тя стигнала до гръбначния му стълб. Децата били ликвидирани с удар по главите. Според Николов очевидно това общество е било раздирано от тежки вътрешни конфликти, свързани с това кой клан да овладее спадащия добив и търговията.

Прогонени от климата и нестихващите битки, тези технолози на тогавашния свят изоставят производството и тръгват със стадата си да търсят по-добри условия за живот. "След 1000 - 1200 години част от наследниците им вероятно се завръщат в старите поселища, но това вече е съвсем друга култура в началото на бронзовата епоха", завършва акад. Николов.