Ваня Червенкова загуби баща си
Ваня Червенкова сподели, че е загубила един от най-важните хора в своя живот - своя баща.
От поста на бизнесдамата в социалните мрежи става ясно единствено, че това се е случило далеч от България, а лекарите са направили всичко по силите си, за да го спасят. Каква е точната причина за фаталния край - все още остава загадка. Червенкова пише:
Той ме научи на всичко останало... да се боря,да бъда смела, да бъда дисциплинирана, да бъда независима. Всичко онова което съм... ме научи моят ТАТКО и отчасти животът!
Беше суров човек, беше изключително ерудиран и носеше на раменете си гордо своето достойнство !
Научи ме да карам кола още като дете/ едва стигах педалите на неговият Москвич/,научи ме да забивам пирони и да сглобявам дървени бараки , научи ме да копая и обработвам Земята, да мачкам грозде за вино, да лепя и оправям гуми,да се бия, ако някой ме нарани, научи ме на морзовата азбука и ме изпитваше до последните години на нея.
Никога не ме целуваше по бузите, а по малките ми крачета като дете, когато се правех на заспала. Носеше ме на конче и ми правеше прашки, за да целя врабчетата, които кълвяха асмата...Пиеше да, и обичаше да си пийва всяка вечер, както повечето мъже от неговото поколение...
И само аз прощавах всичките му слабости.. само аз... защото го обичах безумно и го разбирах.
Стараех се да задоволявам всичките му желания и винаги му прощавах!
И той ми прощаваше... ЕДИНСТВЕНО ме молеше до последно да спра да качвам "тези баири"...
Вижте Ваня Червенкова като Барби в Миконос (снимки)
Малко след като стъпих на 90 градус на Северния полюс на самият връх на Света, по сателитната връзка ми съобщиха, че състоянието му рязко се е влошило и че е приет за спешна животоспасяваща операция.
Сринах се, плачех денонощно, обвинявах се.. това беше едно от двете места на света, откъдето не можех да излетя при него.. единствените две места бяха полюсите на Земята ни и аз бях на единият от тях... Чувствах се адски безсилна, с часове стоях на палубите и на мостика на атомния ледоразбивач и молех Бог денонощно да му помогне, да ме дочака...
Не успя... но зная и усещах , че се бореше до последно, ако не ....да подържа ръката му, то поне да го изпратя в последният му Земен път!
Днес е последният ми ден в който се завръщам от Северното царство и преди часове ми съобщиха, че него вече го няма... тук на Земята!
Адски страдам, безумно ме боли...
Аз бях неговото мъжко момиче, а той завинаги ще остане БАЩАТА, който никога не ме предаде !
Научи ме на всичко!
Незная дали всички дъщери са като мен, но зная, че всички татковци са такива към дъщерите си!
ДА БЪДЕ ЛЕК И СВЕТЪЛ ПЪТЯТ МУ НАГОРЕ...!
P.S. Пиша това от каюта 64... ще го публикувам след часове, когато акустираме на твърда земя.
Истината е, че това е един от най-тежките ми моменти в живота!
Когато загубиш един родител , откъсват едното ти крило, но когато загубиш и двамата... ти се иска да спреш да летиш...".
Ето и как звучи поста:
"ТАТКО..
Той беше моят ТАТКО...!
И винаги ще остане моят БАЩА! И ако БОГ слуша молбите ми, първата от тях е моите родители да бъдат мои във всички ми следващи животи!
МАМА ме научи на доброта, научи ме да обичам хората, цветята, животните и птичките . Тя живя като Ангел и умря като Ангел, докато той...
