Оник Каранфилян празнува 50 с приказка за врабеца

Eдин от най-добрите ни графици - Оник Каранфилян, празнува юбилей в галериа "Ракурси". Като всеки творец, и той не остава безразличен към това, което се случва около нас. Предава го с много символи, послания, ирония. Най-вече към това, което се случва в съвременното изкуство, което за него е твърде безсмислено. За Оник да имаш слава на всяка цена е дребнотемие, а материалното отдавна е погребало духовното. И за да докаже, че нещо в сърцето му винаги ще пърха, си избира хвъркат символ - врабчето, което за художника е равнозначно на общност, толерантност, трудолюбивост и радост.
Експозицията - медна гравюра, дигитални платна и инсталация, графикът представя като пореден свой експеримент, в който се сблъскват нетрайното, консуматорското и незначителното със значимите неща в света на изкуството. Изложбата съвпада с юбилея на Оник и затова е наречена "50 години и какво от това, или приказки за врабчета". Според автора хора на тази уважавана възраст трябва да бъдат чувани. Защото са възпитани да обичат страната си и да не я напускат, макар в прехода да им се налага да започнат живота си отначало. И все да се питаш откъде си, кой си, има ли път пред теб. Зад гърба му са безброй изложби, биеналета, двуезично списание за българската култура, което се мъдри в световни библиотеки. В разгара на лятото пък в Лондон ще излезе книгата за развитието и бъдещето на графиката - "Printmaking Off Beaten Tracks" на Ричард Нойс, куратор на последното биенале на графиката в Истанбул, в която е включен и Каранфилян.
"Но това не ме прави неземно щастлив, просто си върша работата - казва творецът. - А тя все повече ме приземява. И в знак на равносметка, че младостта безвъзвратно си е отишла и крахът на илюзиите е пълен, си отрязах косата. Което още повече ми напомня за дълговете и неизвървените друмища. А що се отнася до проект на Ричард Нойс, есенцията в него е, че едно време са позлатявани книгите, а сега обувките. Това е за съжаление съвременната естетическа ситуация в обществото", казва Оник.
В "Ракурси" почитателите на финия рисунък на художника ще видят неговите странни котки, умни и наблюдателни врабчета и пеперуди, пожълтели от общуването си с родната действителност. "Това за мен е цветът на чалгата, на жълтата преса, на ценностите, които издигат в култ циците", категоричен е Оник. За изложбата си той се готви от година, като все се опитва да надникне в света през очите на птиците или зениците на хищниците, но със своята специфична ирония.
Не е чудно, че един добър творец като Каранфилян може да има и други заложби. Доказва го есето му по повод на експозицията в "Ракурси". В него той се сравнява с врабче в хубав кафез, от който няма излизане: чик чирик, чик чирик, всичко е голям трик!

Авор: Юлия Вълкова, "Жълт Труд"