Френска принцеса умира в Родопите

"Слав влезе в палатката при всички барони, които бяха там; падна пред краката на императора, целуна ги и след това и ръката. Мирът бе сключен и потвърден. Така Слав стана човек на императора и се закле да му бъде верен и лоялен занапред, като на свой законен господар. Тогава маршалът насаме му каза да поиска от императора неговата дъщеря. Слав коленичи отново пред императора и му каза: "Господарю, казаха ми, че Вие имате дъщеря, моля Ви, ако желаете, да ми я дадете за жена. Аз съм човек богат на съкровища от злато и сребро и в моята страна ме считат за благородник"."

Така френският летописец и участник в събитието Анри дьо Валансиен описва сватосването на българския болярин Слав с брата на Балдуин и негов наследник на константинополския престол Анри Фландърски. Годината е 1208-а.
Но кой е човекът, тъй смело поискал за жена една латинска принцеса от надменните рицари? Веднага след възцаряването на Борил в Търново Алексий Слав, негов пръв братовчед и Калоянов племенник, се е отцепил като независим управник на Родопската област. Обявен за държавен изменник, той без малко да бъде смазан от новия търновски цар, ако съдбата внезапно не хвърля зара в негова полза - 30-хилядната Борилова войска е разгромена от новия латински император край Пловдив. Тогава именно Слав предлага верността си на Анри, който своевременно оценява колко важен е сигурният гръб за младата империя и прежалва своята Маргарита-Изабела - незаконна, наистина, но единствена и обичана дъщеря.

И ето че не след дълго новообявеният деспот, яхнал подарения му любим кон на императора, бърза към Цариград, за да получи обещаното. На един кръстопът случайно се засича с маршал Вилардуен - същия, който му е подсказал идеята за женитбата. Той е наясно какво вълнува суровия българин и бърза да възхвали принцесата, която била "мъдра, вежлива, кротка, търпелива и надарена с всички добри качества, които може да притежава една жена". Накрая уж случайно подхвърля: "Казаха ми, че тя е в Салембрия".

Градчето е недалеч от пътя и Слав решително отбива коня си, за да види най-сетне мечтаната невеста. Там обаче зрелият и суров мъж намира едно едва напъпило девойче, ненавършило още 12 години, полужена-полудете. Как е изглеждал в неговите очи недодяланият, препасан с ремъци и вонящ на конска пот варварин, историята не казва, но то слага ръчицата си в коравата му длан с безропотно смирение. Колкото до Слав, летописецът не крие, че той от първия миг целият "пламнал от любов към нея" и бързо уредил тръгването за Цариград, "защото силно желаеше деня, в който щеше да се ожени за нея и му се струваше, че всеки ден трае колкото четиредесет..."
Рогът на изобилието се излива на сватбата, която трае цяла седмица. На раздяла Анри признава на дъщеря си, че я дава на мъж, който е "малко див", и я моли да не изоставя добрите си навици, но най-вече - да остане вярна на своя народ и на империята. "Господарю, знайте, че за мен, ако е угодно Богу, Вие не ще научите лоши новини", е достойният отговор на Маргарита-Изабела.

Как е живяло това дете между войниците, говедарите и кучкарите на Слав във влажните крепостни кули на неговата резиденция Цепина, как е съжителствало със своя як и ненаситен, "пламнал от любов" мъж сред дивите пущинаци, изоставено от всички? Летописците мълчат за това, но фактът, че няма и две години след омъжването й младата деспотица се поминала, говори достатъчно. Преданията от Велинградския край обаче са запазили спомен за крехката френска принцеса. Според тях, когато Слав я завел в своята крепост, нещастното момиче промълвило на френски: "О, Господи, тук сигурно ще бъде моят гроб!" Майката на деспота, Калояновата сестра Тамара, помислила, че то е произнесло някаква благословия и възкликнала на български: "Амин, дай Боже!"

Докато мъжът й воювал, господарката на Цепина прекарвала времето си в самотни мечтания. Разхождала се с придворната си дама Мабел из съседните гори и се изкачвала на близкия връх Къркария. Там имало кула, откъдето стражите охранявали пътя към Цепина. От нея французойката гледала на изток и често въздишала за красивия и изтънчен Константинопол. Предусещайки близката си кончина, тя заръчала гробът й да бъде на същия този връх, та да я огряват първите слънчеви лъчи. Там я и погребали.

Колкото до Алексий Слав, той премества столицата си в Мелник - строи с размах, дарява на църкви и манастири, във владетелския му двор има не само българи, но и "франки". Участва край Солун рамо до рамо с рицарите в разгрома на братовчед си Борил. След внезапната кончина на Анри, приписвана на отравяне от жена му, Калояновата щерка Мария, родопският самодържец веднага търси нов покровител. Сродява се с епирския управник Теодор Комнин, вземайки за жена дъщерята на шурея му и запазвайки независимостта си. Криволичейки между гърци и латинци, Слав на едно нещо остава верен докрай - на своята независимост. Така сред южните български земи едничка Родопската област остава незасегната от чуждите завоевания и след битката при Клокотница през март 1230 година отново влиза в обединеното под скиптъра на Иван Асен II българско царство. В знак на почит и признателност в много от своите песни и предания народът нарича Родопа "Славова планина" или "Славееви гори".

Автор: Татяна МАЧКОВСКА, вестник "Жълт Труд"