Погребват двойник вместо Сталин

Преди няколко години най-сетне бе разсекретен ръкописният медицински дневник за последните дни на Сталин, воден от 2 до 6 март 1953 година. Той е писан и подписван от дежурните лекари и патологоанатоми, които в тези страшни часове надали биха си позволили пропуски - за всичко написано са отговаряли с главите си. Тялото на мъртвия вожд е описано от тях скрупульозно и до най-малката подробност. Не са отбелязани обаче две негови индивидуални особености - срасналите се втори и трети пръст на левия крак и повредения още в детството лакът на лявата ръка. Ето защо някои съвременни руски историци смятат, че трупът, подложен на аутопсия, не е бил на Сталин. Според тях патологоанатомическата експертиза е извършена върху негов двойник и най-вероятно на 9 март 1953-та вместо "бащата на народите" е погребан друг човек.

Съвременниците свидетелстват, че Йосиф Висарионович е имал параноичен страх за живота си и се отличавал с необичайна подозрителност. Сред мерките за личната му безопасност без съмнение е било намирането на двойници - приличащи на него хора, които да бъдат използвани в рискови ситуации и опасни за сигурността му случаи. Такива личности са били търсени из цялата огромна съветска империя.
Най-известна е съдбата на счетоводителя от Виница Евсей Лубницки. През септември 1935-а той е доведен в една вила недалеч от Москва, за да му бъде придадено максимално сходство със Сталин. Половин година го обучават, показвайки му кадър по кадър кинохроники, за да усвои всички тънкости в маниерите и поведението на вожда. Лубницки полага "изпит" директно пред него, получава отлична оценка и двамата даже се чукват с чашка коняк. Скоро дубльорът е пробван на различни приеми и срещи, понякога даже приема от Мавзолея парада на трудещите си редом с Лаврентий Берия, Георгий Маленков и други висши партийни ръководители. Според него те добре са знаели кой всъщност е човекът до тях. Фалшивият Сталин живее доста след "оригинала" и почива мирно през 1981 година.

"Кого съпровождахте?"
Друг един двойник - Христофор Голщаб - прилича на Сталин като две капки вода. Липсват му само белезите от шарка по лицето на вожда, но разликата бързо е заличена в една московска клиника. Можем да си представим ужаса и объркването на охранителите, когато веднъж почти едновременно пред погледа им се появяват двама Сталиновци. Единият излиза от първия вход на сградата на Министерския съвет заедно с членове на Политбюро и се отправя към Големия Кремълски дворец на вечеря. Почти едновременно от третия вход се появява още един Йосиф Висарионович, съпровождан от сътрудника на КГБ Иван Хрустальов. По-голямата част от охраната вече е изпратила първия Сталин до вратата на Кремъл, когато е застигната от втория.
- Кого съпровождахте? - пита строго той.
- Другаря Сталин - отговаря един от гавазите.
- Другаря Сталин?! - иронично повдига вежди вождът. - А кой тогава стои пред вас?
- Пред нас сте ...Вие, другарю Сталин! - промълвява изгубилият ума и дума телохранител.
Голщаб се оказва надарен актьор - той спокойно приема поздравления в театъра, на официални приеми и паради, без някой да заподозре каквото и да е. Съдбата му след войната е неизвестна. Сочи се името на още един Сталинов двойник - необразованият селянин от Северен Кавказ - Рашид, който цели две години е обучаван от един актьор. Той обаче никога не достига висотата на другите двама и е използван значително по-рядко.

Канадският историк от Торонто Грег Синко представя една съвсем невероятна наглед, но все пак подкрепяна от някои документи и косвени улики версия за края на кремълския вожд, в която участват други двама негови двойници. Според него Сталин предварително е разработил план за своето оттегляне от политическата арена. "Бащата на народите" е напълно наясно, че щом поостарее и загуби сили, обкръжението му от "верни сътрудници" тутакси ще се справи с него. Същевременно "бащата на народите" добре съзнава, че трябва да се скрие вдън земя и затова при пълна секретност разработва своя "индийски път".

Скоро след победния край на войната по маршрута Москва-Анкара-Кабул-Техеран-Мадрас се отправя двойникът на вожда Борис Арапетов, който се заселва като търговец под името Иса-Бек в малко градче в подножието на Хималаите. Той, разбира се, въобще не се досеща, че в един момент ще изчезне, за да стори място на славния генералисимус, доживяващ инкогнито тук края на дните си. А в Москва финала на свръхсекретната операция чака друг дубльор - грузинецът Автандил Джалагония. Също като Борис Арапетов той не знае съдбата си и на ум не му минава, че го чака място в Мавзолея редом с Владимир Илич Ленин.

Подготовката за последния етап се води щателно и отдалеч. В началото на 50-те години един по един започват да изчезват хората от най-близкото обкръжение на Сталин, които го познават до най-малките подробности. През май 1952 година е отстранен шефът на личната му охрана генерал Власик, а през декември е арестуван. Внезапно е отстранен и дългогодишният личен секретар на вожда Ал. Поскребишев, арестувани са личният му лекар Виноградов и началникът на лечебно-санитарното управление на Кремъл Егоров. На 7.02.1953 г. неочаквано умира младият и напълно здрав комендант на Кремъл генерал Косинкин. По същия начин "внезапно" се отправят на оня свят или в сибирските лагери и други работещи близо до Сталин, както и роднините и най-близките на неговите двойници.

Все пак засега сред руските изследователи за най-вероятна се приема версията, че Сталин е намерен мъртъв в покоите си още на 1 март, за което свидетелства комендантът на вилата в Кунцево Орлов. Стъписаните му сътрудници са се нуждаели от време, за да поделят властта, и затова не са обявили официално кончината му, а са предизвикали инсулт в един от двойниците му, който всъщност е бил обгрижван от лекарите до датата на официалната кончина, 5 март. Нему именно принадлежи аутопсираният труп, той е и погребан тържествено в Мавзолея до Ленин. Какво е станало с тялото на истинския Сталин засега не се знае.

Автор: Татяна МАЧКОВСКА