Българка играе лошата в мексикански сапунки

Добрина Кръстева е една от малкото европейки и единствената българка, пробила успешно в мексиканските теленовели. Има договор с мексиканската телевизия Телевиса, което и осигурява постоянно присъствие на екрана. Снима се със звезди от ранга на Вероника Кастро и Виктория Руфо.

Добрина е родена в София и едва деветгодишна, през 1970-а, заминава за Мексико с майка си, треньорката по гимнастика Стоянка Ангелова. През 1986 г. започва да учи класически балет в Националния свободен университет на Мексико. През 1998 г. сключва брак с мексиканеца Флавио Гонсалес Мейо, известен писател, сценарист и режисьор. Имат трима сина - Николай, на 12 години, и близнаците Антон и Марио - на 10. За разлика от мексиканските бракове, семейството им е щастливо и стабилно.
През 1993-та Добрина попада в света на теленовелите. Снима се във "Valentina", в която играе със звездите Вероника Кастро, Уго Акоста, Педро Алтамирано, Мече Барба, Хуан Карлос Бонет и др. През 1998 г. се присъединява към екипа на нашумелия филм "Светлините на нощта" ("Luces de la noche"), където си партнира с Елена Рохо, Демиан Бичир, Мануел Охеда, Ана Берта Еспин. После влиза в екипа на хитовата теленовела "Непокорната" и изпълнява ролята на Йоланда - майката на Нико. В края на 2007 г. Добрина се снима в звездната продукция "Tormenta en el Paraiso" ("Буря в рая"). В началото на 2008 г. получава ролята на сестрата на Ернесто в "Querida Enemiga" ("Скъпа неприятелко"). В нея си партнира с Ана Лайевска, Габриел Сото, Хорхе Аравена, Кармен Бесера, Маурисио Аспе, Майк Биаджо. Хубава, интелигентна и изключително одухотворена, Добрина винаги се представя като българска актриса.

- Добрина, защо сте единствената българка, успяла да пробие в мексиканските теленовели?
- Защото никак не е лесно да пробиеш в чужда страна, където нямаш близки, които да ти подадат ръка. И то в Мексико, където актьорските кланове са традиция - младите актьори разчитат на дядовци, лели и чичовци от гилдията, които задължително помагат. Самият град Мексико е огромен и е център на жестока конкуренция.

- Вие как стартирахте?
- Започнах от художествената гимнастика, тъй като майка ми бе поканена да работи като треньор в Мексико, после попаднах в балета и в музикалния театър. Доста бързо получих предложение да се снимам в телевизията, но отказах, защото не бях подготвена. Просто исках кариерата ми да зависи само от моите умения, а не от други обстоятелства, за да вървя стабилно и сигурно. Започнах да уча театър. Шансът ми бе, че попаднах на голям учител - Ектор Мендоса, един от най-известните театрални режисьори в Мексико. Той бе не само режисьор, по-скоро - театрален възпитател. Мендоса е голямата личност, която промени театралната сцена на Мексико. Театърът в тази страна може да се раздели на два периода - до Ектор Мендоса и след него. Много съм горда и щастлива, че учих при този човек. За жалост той почина през 2010-а. Учих и при поляка Людвик Мергулес, който основа в Мексико много успешна и интересна авангардна театрална школа.

- Какъв е театърът в Мексико - художествен или комерсиален?
- За щастие там има истински художествен театър, субсидиран от държавата. Естествено този тип субсидиране ограничава бюджетите. Затова и големите актьори от театралната сцена не отказват да се снимат в теленовели, да работят за телевизията. До преди няколко години в Мексико нямаше обособени компании. Актьорите се събираха за определена продукция и толкова. Нямаше постоянни състави, още по-малко пък - на заплата. Точно при такива обстоятелства успях да направя хубави роли. Под режисурата на Ектор Мендоса участвах във "Федра". Бях много млада и играех в хора, в ролята на Федра се изявяваше прочутата театрална звезда Офелия Медина, една от първите мексикански актриси. С Ектор Мендоса играх и Голдони във "Влюбените", където ми повериха ролята на Фламиния. Имам над 50 пиеси - в стих, в модерни постановки, съвременни творби на мексикански драматурзи. Направихме специална постановка по повод 400 години "Дон Кихот", която бе показана в Двореца на изящните изкуства в столицата и имаше много голям успех. Това беше наистина престижен проект.

 

- Случайно ли попаднахте в света на телевизионните сериали?
- Подписването на договор с Телевиса означаваше за мен финансова стабилност. Затова не се поколебах, когато ми го предложиха, пък и имах вече сценичен опит. Освен това никой не си прави илюзии, че светът приема теленовелите с по-голям интерес, отколкото художествения театър, например. Не става дума само за латиноамериканския свят, но и за европейския, и азиатския. В "Тереса", много харесвана и успешна теленовела, играх съпругата на лошия. Това ми даде възможност да преживея най-различни ситуации - от възхода до разпадането на брака и на целия живот на героинята, до нейното възкръсване от нищото. Това е голямо предизвикателство. Когато отидохме в САЩ заради премиерата на "Тереса", там ни носиха на ръце, по улиците на Ню Йорк ме разпознаваха и ме спираха. Същото е в Русия, в Румъния. Естествено, бързият производствен срок на теленовелите се отразява в качеството. Комерсиализацията е много вредна и всички ние - актьори, режисьори, се борим с нея. Имам хиляди приятели и познати, които никога не са ме гледали в сериал. И няма да ме гледат... Но светът продължава да ги гледа и да ги харесва. Всеки път, като дават някъде по света филм с мое участие, аз съм доволна, защото вземам известен процент!

- Не можете да отречете, че теленовелите дадоха шанс на много мексикански актриси да станат световни знаменитости.
- И още как! Има прекрасни актьори в този жанр. Някои от тях са ми много близки. С Виктория Руфо много се обичаме, и тя има близнаци като мен, нейните са момче и момиче. Хубави спомени пазя и от съвместната ни работа с легендарната Вероника Кастро, която разплака света с "Богатите също плачат". Тя вече не се снима. Едит Гонсалес също е голяма звезда, тя неотдавна си смени тв компанията. Сред мъжете най-прочутите актьори от теленовелите обаче не са мексиканци, а чужденци, които работят в Мексико. Кубинци, аржентинци, които вече са станали любимци на латиноамериканския свят. Мексиканците са по-практични, те не се заплесват по актьорското майсторство, смятат го за губене на време и си гледат предимно бизнеса. В Телевиса се произвеждат поне десет сериала едновременно, а това изисква огромен актьорски състав. Така че телевизията продължава да храни много хора. Има големи звезди, които обаче никога не са се качвали на театралната сцена. Лично за себе си не го приемам - не бих оцеляла в този занаят, ако не играя в театъра.

- Съпругът ви е много популярно име сред литераторите в Мексико. Как си поделяте славата?
- И двамата сме много нормални. Той е от италиански произход, затова и единият близнак има италианско име, Марио, кръстен на дядо си. Мъжът ми пише за театъра и за киното, но не и за теленовелите. Много харесва и обича България, ако нещо не му харесва у нас, дори не го казва, защото си знае, че ще има сериозни проблеми! България ми е много скъпа, дълбоко в сърцето ми са спомените от моето детство и от моя български свят.

- Всъщност вие сте живели по-дълго в Мексико, отколкото в България, но дори не сте загубили българския си акцент! И се подвизавате в артистичния свят с българско име!
- Аз излязох от България на 9 години, целият ми мироглед, психиката ми бяха оформени. Не е възможно да забравя езика си. Дори нямам мексикански паспорт, живея си с българския. Децата ми имат български паспорти, български акт за раждане. Смених си трудното име Стоилова Ангелова с Кръстева и мексиканците го произнасят Добрина Кристева. И много добре знаят, че съм българка.
 
Интервюто взе Елиана МИТОВА, вестник "Жълт Труд"