Легендарният гимнастик Йордан Йовчев: Валя Георгиева има сили за бронз в Париж

Златото в Атина ми беше отнето заради домакинството на Гърция

Кой е той

Йордан Йовчев е най-успешният ни гимнастик, като в колекцията си от успехи има сребърен и три бронзови медала от олимпийски игри. Става четири пъти световен шампион и веднъж европейски. Йовчев е рекордьор за България по участия на олимпийски игри, като участва на цели шест. Наричан е Царя на халките заради сложните съчетания, с които изумяваше света.

- Господин Йовчев, Олимпиадата в Париж е в разгара си. Колко медала очаквате от българските спортисти?

- Като всеки човек в нашата страна, така и аз се надявам на най-доброто и дано видим колкото се може повече българи на почетната стълбичка. Фокусирани сме основно върху художествената гимнастика и вдигането на тежести, там са най-големите ни надежди.

Напълно убеден съм, че всички треньори и ръководители дават всичко от себе си, за да видят своя труд възнаграден на най-големия спортен форум в света. Искрено се надявам гимнастичката Валентина Георгиева да спечели бронзов медал на финала на прескок. Трудно ще бъде да спечели сребро или злато, но съм убеден, че третото място ще приляга на Валя.

- Изглежда така, сякаш Валентина е бъдещето на българската спортна гимнастика?

- На първо място тя е страхотен човек! Гордея се с нея, заради това, че се завърна след тежка контузия и възстановяване, което продължи година и половина. Завърна се с гръм и трясък и се класира на финал. Валентина напълно заслужено изпревари конкурентите си. Надеждата е в нея не само за Олимпийските игри, но и за следващите турнири. Когато един олимпийски цикъл приключи, в спортистите бушуват различни емоции. Някои от тях се отказват, но се надявам Валентина да продължи. Във всяко състезание Валя надгражда и вярвам, че ще стигне високи върхове в спорта. Да имаме финалист при жените на прескок след 32-годишно чакане, е страхотен успех! Спокойно мога да кажа, че тя е една от най-добрите в света.

- Участвали сте на цели шест олимпиади, с какво този турнир се отличава от другите?

- Олимпиадата е най-очакваното събитие за всеки спортист и на най-високото възможно ниво. Когато в рамките на месец на едно място се провеждат състезания по толкова много спортове, и емоцията е наистина неповторима.

- Не е тайна, че на Олимпиадата в Атина през 2004 г. бяхте буквално "ограбен" и не ви беше присъден напълно заслуженият златен медал на халки. Какво се случи?

- Гърция беше домакин и това се оказа решаващо техният представител да спечели златния медал, а аз да остана на второ място. Радвам се, че тогава получих голяма подкрепа и съпричастност от всички в света на спортната гимнастика. В онзи период българската спортна гимнастика беше в подем. За мен е важно, че дадох всичко от себе си. Вярно е, че оставам без златен медал завинаги. Но любовта на хората към спорта е това, за което съм благодарен.

- Започвате да се занимавате със спортна гимнастика от 7-годишен. Това ли е възрастта, в която трябва човек да започне да тренира този спорт?

- Задължително е да се започне от ранна детска възраст. Децата трябва да се научат на спорт. Ако искат да се постигат големи цели, трябва да имат амбиции от малки. С повече години тренировки се стига до по-големи успехи.

- Как се става няколко пъти световен и европейски шампион?

- Спортистът трябва да използва пълноценно всяка една секунда в залата за тренировки. Вярата в себе си е един от най-важните фактори за развитие в която и да било сфера на живота. Специфичното за нашия спорт е, че се получават много контузии. Това е най-неприятната част от спортната кариера, но и без травмите не може. Изпитанията изграждат характера на спортиста. Те също са част от успехите му. Колкото повече трудности се преодоляват, толкова по-силен става характерът.

- Коя е била най-тежката ви контузия?

- На световното първенство през 2003 г. в Анахайм, САЩ. Паднах на успоредка точно на финала. Болките бяха неописуеми! Понякога колкото хъс да имаш, тялото може да те предаде. Имам моменти, в които физическите проблеми може да надделеят над силната психиката, и то в най-неподходящите ситуации.

- След Игрите в Лондон през 2012 г. се изявявахте и като коментатор. Как взехте решението да се пробвате и в това предизвикателство?

- Приех поканата да анализирам и коментирам спортната гимнастика, защото съм професионалист в тази област. Никога не съм се откъсвал от спорта. Винаги с желание приемам поканата да бъда коментатор, защото разбирам гимнастиката във всички нейни аспекти. Имаме финалист на Олимпиадата в Париж, което прави моята работа като коментатор още по-приятна.

- Наричат ви Царя на халките, но има ли уред, който не харесвате?

- Не мога да кажа, че не харесвам другите уреди в гимнастиката. Земната гимнастика я обичам не по-малко от халките. Но за съжаление, контузиите ми пречеха най-много именно в съчетанията на земя.

- Да завършим с една ваша прогноза. Колко медала ще донесат българските спортисти от Париж?

- Трудно ми е да правя такива прогнози. Но разбира се, пожелавам успех на всеки един от българските състезатели на олимпиадата.