Жива факла моли за спасение

Ася ТРОШЕВА
"Помощ, загасете ме!", това викал 41-годишният Тодор Йовчев, който е шестият поред българин, запалил се от отчаяние в последните два месеца.
Мъжът ходил като жива факла над сто метра в отчаян опит да намери някой, който да го загаси. Тялото му изгаряло, все едно е във фурна, докато Тодор полагал нечовешки усилия да намери спасение от огнения ад.

"Да ми се беше обадил да му дам някой лев! Брат ми е, винаги бих му помогнал! Не мога да повярвам още, че го е направил!", отчаяно и с насълзени очи промълви вчера братът на Тодор - Валери.

Мъжът се самозапали на селския стадион в село Ситово вчера сутринта. Той бил напълно сам по време на инцидента, съобщи пред вестника комисар Ивелин Иванов, шеф на полицията в Силистра.

Мъжът се залял с бензин и драснал клечката в пристъп на пълно отчаяние. В момента, в който пламъците обгърнали цялото му тяло, той изпитал нечовешка болка и решил да търси спасение. Отчаяният мъж вървял от стадиона до първите къщи, опитвайки се да влезе в една от тях, за да поиска помощ.

На ужасяващата гледка се натъкнала жена, която точно в този момент минавала по улицата. Тя видяла Тодор, който се мъчел ужасно, целият в пламъци, а кожата му почти я нямало. Тя събрала сили и подала сигнал.

Екип на Бърза помощ дошъл на мястото и откарал Тодор в силистренската болница. Мъжът е с 90% изгаряния по цялото тяло. При пристигането си в лечебното заведение той все още бил в съзнание и единственото, което повтарял, било: "Писна ми, няма хляб, вече не се издържа", съобщи директорът на болницата д-р Даниела Костадинова. Мъжът бе преместен във Варна, където се борят за живота му.

Йовчев споделил пред лекарите, че самозапалването му било породено от силно отчаяние. "Взел е последните 4 лева от портмонето ми и е отишъл да си купи бензин, за да се самозапали!", обясни отчаяно половинката на Тодор - Николинка.

Тодор и приятелката му са безработни от 4-5 г., разказаха местните. Мъжът се грижел за момиченцето на Николинка от предишния й брак. Понякога двамата намирали за кратко начин да се препитават. Мизерията и гладът обаче си казали думата и принудили Тодор да вземе крайната мярка.