Вижте мистерията на буквите от Хотница и Рибен

•  Първата писменост
•  "Дунавско писмо" наричат учените тези символи

На уникална древна писменост попадат археолози по време на разкопки край великотърновското село Хотница. Непознатата азбука вероятно е от петото хилядолетие преди Христа, казват изследователи от историческия музей във Велико Търново. Изобразени са добре оформени знаци, подобни на букви, но засега писмената остават неразгадани. Учените предполагат, че това е едно от най-ранните свидетелства за писмена форма на комуникация.

На една от намерените малки глинени плочи археолозите с изумление видели изобразени 20 чертички, разположени вертикално една след друга. Малката плочка е част от керамична купа с много фина изработка. Писмените знаци са нанесени, след като керамиката е била изпечена.

Археологът Александър Чохаджиев твърди: "Три от знаците напомнят на буквите от латинския и гръцкия език. Би могло да бъде наречено писменост, но научните среди използват термина - предписмени знаци."

Предполага се, че знаците са служили за бройна система или за отбелязване на определени събития. "Очевидно тези хора са познавали графичната форма на комуникация и са я използвали. Наричат тази графична система - дунавско писмо", казва още Чохаджиев.

В плевенския музей работят също върху артефакти с древно писмо - това от с. Рибен. Те са отпреди 5000 години преди новата ера, казва археологът д-р Володя Попов. Откритата през 2016 г. глинена плочка с пиктограми - писмени знаци, които са в основата на раждането на писмеността, носи стилизирана информация, която най-вероятно показва отношението на древните хора към божествата, пояснява д-р Попов. По думите му съдовете с подобни писмени знаци са били използвани за култово-обредни ритуали, а разчитането на знаци отпреди 7000 години е много трудно.

Със сигурност намерената плочка при село Рибен носи писмени знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години по-късно, допълва специалистът. Според него откриването на този вид протописменост в Рибен е ново доказателство, че първата форма на писмено предаване на информация на Земята чрез знаците върху тези глинени съдове е ставало точно тук - на Балканите и в България, предимно в Северозападна България.

Един от най-популярните образци за Дунавската протописменост е плочката от Градешница, която може да бъде видяна във врачанския музей. Тя е открита в края на 60-те години в село Градешница, близо до Враца, при археологически разкопки, водени от Богдан Николов. Плочката е намерена в едно от жилищата в праисторическо селище. Тя е сива на цвят и има знаци от двете си страни. До момента не е реставрирана, но състоянието й е сравнително добро. Учените наричат и нея като образец на Дунавска протописменост, която датират от около 6000 до 3500 г. пр. Хр. Тъй като не са намерени други образци с такива знаци, и този от Градешница не може да бъде разчетен.

За сравнение, най-старите египетски йероглифи, които са намерени до момента, са от 3200 г. пр. Хр.

В началото на XXI век изследователят Марко Мерлини организира в база данни знаците от Дунавската протописменост. Общият им брой е около 5500, като над 1000 са случаите, в които са налице комбинации от два и повече знака. Тук се включват и Карановска култура, табличките от с. Тартария, окръг Алба в днешна Румъния, отнасяни към неолитната Винчанска култура. Подобна е откритата в Егейска Македония Табличка от Дупяк и др. Към Дунавската протописменсот може да имат отношение и знаците, врязани на гърдите на женския идол с медна гривна, датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб №453 на некропола в Дуранкулашко езеро, отнасян към периода "Блатница" на културата Хаманджия, а също Кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни, принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило, както и знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса в басейна на р. Дунав при Тиса.

Докъм 80-те години на ХХ век не се знаеше със сигурност дали хората, наричани по време на Античността "траки", са местно балканско население, или са нашественици от Черноморските степи. Според някои изследователи те дори са дошли на Балканите през Мала Азия, но така и не е ясно откъде са тръгнали, ако тезата е вярна.

След антропологичното проучване на костен материал от Неолита, Халколита, Бронзовата и Желязна епоха учените Петър Боев и Славчо Чолаков стигнаха до извода, че като цяло траките са потомци на хората, обитавали земите ни преди повече от 9000 години.