Психиатърът д-р Веселин Герев: Агресията още ще расте!
Деяна ПАВЛОВА
- Д-р Герев, напоследък имаше шест случая на хора, които се самозапалиха. Защо се случва това, каква е причината?
- На първо място е това, че хората направо са притиснати до стената и няма накъде да отидат. Натрупало им се е много голямо напрежение, тревога и безпокойство. Стигнало се е до пълно отчаяние, че не се вижда изход от ситуацията. Най-големият цинизъм е, че никой не чува зова им за помощ.
Хората, които решават да се самозапалят, обикновено са такива, които трупат проблеми. Те са се наслагвали през последните пет години поне. Решението за този акт не им идва изведнъж. В един момент на човек му писва и той импулсивно взима решението да сложи край на живота си. Не знам дали знаете човек като се изгори, колко боли. Адски много! Значи болката от живота е по-голяма, отколкото тази от изгарянето. Именно затова избират тази ужасна смърт.
- Това показно ли е за това, което ги тормози?
- Абсолютно. Този начин на самоубийство показва, че човекът предварително е изгорял, психиката му е свършила, тя не издържа. Той цели по този начин да приключи със себе си, като остави следа, иска да бъде забелязан. Най-накрая поне след изгарянето да му бъде обърнато внимание, на неговите близки. Например в случая с човека от Раднево, който се самозапали и има пет деца. Общината там го е държала много години без работа, той не е имал пари. Какво стана, като се самозапали - за един ден кметът събра общинския съвет и покриха всичките сметки. Единственото хубаво при тези ужасни случаи на самозапалване и самоубийства от отчаяние е, че на практика тези ситуации все още са насочени към самите хора, а не към другите. Това обаче предстои да се промени.
- Защо и как?
- Какво пречи един човек, който се е самозапалил, да ви прегърне и вас, както върви по улицата, или да направи това с някой, от когото зависи да му се реши проблемът.
- Тоест смятате, че такива случаи тепърва ще стават?
- Това ще е следващата фаза, агресията да се обърне навън. Освен това у нас има над 350 хил. души, които законно притежават оръжие. Не се знае обаче колко са тези с незаконно. Това означава, че случки като тази с разстрела в квартал "Димитър Миленков" в София, където военен разстреля няколко души и след това се самоуби, ще продължат. Големият проблем е, че няма техники за справяне с този тип ситуации от страна на хората, от които зависи това.
- Как може да се спрат тези самоубийства?
- Има само един начин - като се признае, че има големи проблеми и те трябва да се решават. Това обаче никой не излиза и не го казва. Като се започне от кмета на общината, в която са подавани жалби от военния, и се стигне до всички онези случаи на хора, които гладуват и са на ръба на оцеляването. Хората стачкуваха, но всички отричат, че има реални проблеми. Проблемът ще е, когато агресията се обърне от човека към обществото и към тези, от които зависи решаването на проблемите. Тогава хората няма да се палят и да се самоубиват, а ще палят и убиват.
- Това означава ли, че ако някой от управляващите излезе и каже, че очевидно има проблеми, всичко ще спре?
- Да, би било добре премиерът да признае, че има проблем, и да тръгне на преговори, да види какво искат тези хора. Обикновено се иска да се изчистят старите муцуни, от които на всички им е писнало. Докато не стане това, няма да има промяна. Това напрежение се нагнетява през последните 15 г. Просто икономическата криза достатъчно натиска хората и те нямат възможност за избор.
- Сред самозапалилите се обаче имаше и човек, който взимаше голяма пенсия. Баща му също се опитваше да разбере защо се е запалил. Какъв е смисълът в това?
- Всеки има някакъв проблем. Аз съм против тези хора да се изкарват луди. Като започвах да работя преди демокрацията тази специалност, номенклатурният апарат обявяваше дисидентите за луди. Вкарваха ги в болница, прилагаха им лечение, защото не вървят в правия път. Сега гледам, че тази вълна се възвръща. Някои твърдят, че това са побъркани хора. Всъщност има съвсем нормални и психологични варианти, заради които някои хора решават да сложат край на живота си - като не виждат изход за себе си, за децата си, ако имат кредити и не могат да ги обслужват, а банката ги притиска.
- Кога според вас може да има нагнетяване на ситуацията?
- Мисля, че в рамките на два месеца агресията ще се обърне. Особено ако продължават в същия дух нещата. Гледах вчера новия премиер Марин Райков, който каза, че ще работи за социално слабите и бедните. Какво пречеше това да стане досега? Ние съществуваме, за да крепим държавната машина, но като се нуждаем от помощ от държавата, тя ни оставя на произвола. Трябва да се прави анализ на ситуацията. Тя е такава, че се действа импулсивно, без да се премисля какви ще са последствията, защото на човек му е все тая, на дъното е и е задълбал там.
- Имате ли пациенти, които обмислят подобни крути мерки?
- Имах пациентка, която едва удържах да не забие кирка в главата на кмета им. Просто тя най-чистосърдечно дойде при мен на преглед, тя има социален проблем. Попита ме, ако му хакне една кирка в главата, диагнозата пази ли я.
- Докога ще продължават самоубийствата?
- Не знам, но такива случаи ще има много. Преди година имаше случай, при който мъж се беше затворил в апартамента си и искаше да се взриви с помощта на четири газови бутилки. Тогава прогнозирах, че тези случаи ще зачестяват. Те обаче станаха масови, ежедневие. Има проста причина за този факт - ако човек има нужда от психиатрична помощ, да се консултира за състоянието си и плаща осигуровки, това не може да стане сега, защото няма направления. В същото време той може да няма пари, за да си плати на ръка. Какво се получава? Той стиска зъби, докато накрая не издържи. Това е цинизмът и това провокира хората да бъдат абсолютно безкомпромисни.
- Д-р Герев, напоследък имаше шест случая на хора, които се самозапалиха. Защо се случва това, каква е причината?
- На първо място е това, че хората направо са притиснати до стената и няма накъде да отидат. Натрупало им се е много голямо напрежение, тревога и безпокойство. Стигнало се е до пълно отчаяние, че не се вижда изход от ситуацията. Най-големият цинизъм е, че никой не чува зова им за помощ.
Хората, които решават да се самозапалят, обикновено са такива, които трупат проблеми. Те са се наслагвали през последните пет години поне. Решението за този акт не им идва изведнъж. В един момент на човек му писва и той импулсивно взима решението да сложи край на живота си. Не знам дали знаете човек като се изгори, колко боли. Адски много! Значи болката от живота е по-голяма, отколкото тази от изгарянето. Именно затова избират тази ужасна смърт.
- Това показно ли е за това, което ги тормози?
- Абсолютно. Този начин на самоубийство показва, че човекът предварително е изгорял, психиката му е свършила, тя не издържа. Той цели по този начин да приключи със себе си, като остави следа, иска да бъде забелязан. Най-накрая поне след изгарянето да му бъде обърнато внимание, на неговите близки. Например в случая с човека от Раднево, който се самозапали и има пет деца. Общината там го е държала много години без работа, той не е имал пари. Какво стана, като се самозапали - за един ден кметът събра общинския съвет и покриха всичките сметки. Единственото хубаво при тези ужасни случаи на самозапалване и самоубийства от отчаяние е, че на практика тези ситуации все още са насочени към самите хора, а не към другите. Това обаче предстои да се промени.
- Защо и как?
- Какво пречи един човек, който се е самозапалил, да ви прегърне и вас, както върви по улицата, или да направи това с някой, от когото зависи да му се реши проблемът.
- Тоест смятате, че такива случаи тепърва ще стават?
- Това ще е следващата фаза, агресията да се обърне навън. Освен това у нас има над 350 хил. души, които законно притежават оръжие. Не се знае обаче колко са тези с незаконно. Това означава, че случки като тази с разстрела в квартал "Димитър Миленков" в София, където военен разстреля няколко души и след това се самоуби, ще продължат. Големият проблем е, че няма техники за справяне с този тип ситуации от страна на хората, от които зависи това.
- Как може да се спрат тези самоубийства?
- Има само един начин - като се признае, че има големи проблеми и те трябва да се решават. Това обаче никой не излиза и не го казва. Като се започне от кмета на общината, в която са подавани жалби от военния, и се стигне до всички онези случаи на хора, които гладуват и са на ръба на оцеляването. Хората стачкуваха, но всички отричат, че има реални проблеми. Проблемът ще е, когато агресията се обърне от човека към обществото и към тези, от които зависи решаването на проблемите. Тогава хората няма да се палят и да се самоубиват, а ще палят и убиват.
- Това означава ли, че ако някой от управляващите излезе и каже, че очевидно има проблеми, всичко ще спре?
- Да, би било добре премиерът да признае, че има проблем, и да тръгне на преговори, да види какво искат тези хора. Обикновено се иска да се изчистят старите муцуни, от които на всички им е писнало. Докато не стане това, няма да има промяна. Това напрежение се нагнетява през последните 15 г. Просто икономическата криза достатъчно натиска хората и те нямат възможност за избор.
- Сред самозапалилите се обаче имаше и човек, който взимаше голяма пенсия. Баща му също се опитваше да разбере защо се е запалил. Какъв е смисълът в това?
- Всеки има някакъв проблем. Аз съм против тези хора да се изкарват луди. Като започвах да работя преди демокрацията тази специалност, номенклатурният апарат обявяваше дисидентите за луди. Вкарваха ги в болница, прилагаха им лечение, защото не вървят в правия път. Сега гледам, че тази вълна се възвръща. Някои твърдят, че това са побъркани хора. Всъщност има съвсем нормални и психологични варианти, заради които някои хора решават да сложат край на живота си - като не виждат изход за себе си, за децата си, ако имат кредити и не могат да ги обслужват, а банката ги притиска.
- Кога според вас може да има нагнетяване на ситуацията?
- Мисля, че в рамките на два месеца агресията ще се обърне. Особено ако продължават в същия дух нещата. Гледах вчера новия премиер Марин Райков, който каза, че ще работи за социално слабите и бедните. Какво пречеше това да стане досега? Ние съществуваме, за да крепим държавната машина, но като се нуждаем от помощ от държавата, тя ни оставя на произвола. Трябва да се прави анализ на ситуацията. Тя е такава, че се действа импулсивно, без да се премисля какви ще са последствията, защото на човек му е все тая, на дъното е и е задълбал там.
- Имате ли пациенти, които обмислят подобни крути мерки?
- Имах пациентка, която едва удържах да не забие кирка в главата на кмета им. Просто тя най-чистосърдечно дойде при мен на преглед, тя има социален проблем. Попита ме, ако му хакне една кирка в главата, диагнозата пази ли я.
- Докога ще продължават самоубийствата?
- Не знам, но такива случаи ще има много. Преди година имаше случай, при който мъж се беше затворил в апартамента си и искаше да се взриви с помощта на четири газови бутилки. Тогава прогнозирах, че тези случаи ще зачестяват. Те обаче станаха масови, ежедневие. Има проста причина за този факт - ако човек има нужда от психиатрична помощ, да се консултира за състоянието си и плаща осигуровки, това не може да стане сега, защото няма направления. В същото време той може да няма пари, за да си плати на ръка. Какво се получава? Той стиска зъби, докато накрая не издържи. Това е цинизмът и това провокира хората да бъдат абсолютно безкомпромисни.
Реклама
Реклама
