Актьорът Севар Иванов: "Кученцето се засмя" заминава за Монголия

Специалисти от Обединените арабски емирства гледаха моноспектакъла ми, харесаха го и ни поканиха на фестивала в Дубай

Кой е той?

Севар Иванов е актьор. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов през 2016 г. с годишната награда на Театралната академия "Най-най-най-". Бил е зам.-директор по административните въпроси в Драматичен театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. Прави докторска специализация в САЩ по програма "Фулбрайт", след като успешно защитава докторска дисертация в УНСС в катедра "Медии и обществени комуникации". Севар Иванов влиза в образа на Васил Левски в документалната лента на Камен Воденичаров "105 минути София" и така става най-младият актьор, претворил Апостола на екрана. От около година Севар обикаля страната и други държави и изпълнява първият си моноспектакъл - "Кученцето се засмя".

- Севаре, разбрах, че тръгваш на турне с моноспектакъла си "Кученцето се засмя" и дори ще го представиш в Монголия и Дубай. Кога ще се случи това и какви са очакванията ти?

- Този моноспектакъл е страхотно приключение както в самата работа на целия екип по създаването му, така и при всяка среща с публиката. Играхме го в Студентския дом, където бяха първите срещи с публиката. Поставихме началото на лятното турне на едно от най-новите пространства за изкуство в столицата, което се намира в реновираните Централни хали. След това планираните градове са Казанлък, Сливен, Ямбол, Варна и Бургас. Много обичам да съм на турне из България, защото се срещаш с най-различни хора, а когато се посещават по-малки градове, хората са изключително приветливи и се радват, че все още има културен живот при тях. Посещенията в Монголия и Дубай ще бъдат по-различни. Там отиваме с "Кученцето се засмя" на театрални фестивали. Първите фестивали, които посетихме, бяха в Битоля (Северна Македония) и Корча (Албания). Делегацията от Обединените арабски емирства, която също беше в Битоля с представление, гледаха "Кученцето се засмя", харесаха го и ни зарадваха с новината, че ни селектират директно за Дубай. Малко преди това бяхме получили и добрите новини, че спектакълът е селектиран за фестивала "Парад на победителите" в Монголия. Оказва се, че ще бъдем първото представление, което ще гостува там, или поне така ни споделиха от посолството, развълнувани, че ще ни посрещнат там. От фестивала в Албания се върнахме с награда за най-добър актьор, което е и първото отличие за "Кученцето". Всички тези фестивали нямаше да бъдат възможни без непрестанната работа на "СПАМ СТУДИОС" и екипа им - Ана Батева и Стефан Здравески. Ана е автор на драматизацията на "Кученцето се засмя" и режисьор на представлението. Тя е и причината аз да съм в ролята на Артуро Бандини, като съм изключително благодарен за поканата. Стефан е композиторът на спектакъла и почти всички снимки и видеа, които ще намерите за представлението, са правени от него. Тези хора ми се връзват на всички щуротии, които ми хрумват, за което съм изключително благодарен.

- Каква публика очакваш толкова далеч от родна почва, дали ще има българи или твои почитатели?

- Дори не съм се замислял за това. Много се вълнувам, че ще отидем не само да си изиграем представлението и да се върнем след това, а напротив - ще останем в рамките на целия фестивал. Това е много полезна възможност за изграждане на контакти с културните общности на други държави. Надявам се, че ще имаме и възможността да опознаем повече монголската култура и да се срещнем с местните хора. От посолството ни там са изразили радостта си, че България ще бъде представена, и предполагам, че ще поканят българската диаспора на представлението. Ако някой ме харесва, то се надявам да е заради добре свършената работа. Кой знае, ако си свърша добре работата в Монголия, може да си имам почитатели там.

- Севаре, скоро стана ясно също, че водиш майсторски клас в Музикалния театър. Разкажи ми малко повече. Как стана така, че от сцената се качи на преподавателския подиум?

- През изминалия театрален сезон бях поканен от Музикалния театър да се включа в създаването на мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?" по песни на Стефан Диомов. Камен Воденичаров, с когото работим вече десет години по документалната поредица "5 минути София", е режисьор на спектакъла и тъй като нямаше много време, ме пита дали имам възможност да съдействам. И така станах асистент-режисьор на представлението, като моята работа беше свързана с актьорските задачи на солистите и общо взето, всичко, което не е музика и танц. Така се срещнах с изключителните колеги от Музикалния театър, на които им беше интересно да научат повече за работата на актьора - работа с текст, изграждане на образ, работа с режисьор, с колеги и така нататък. В музикалната академия не се набляга толкова на актьорското присъствие и това беше шанс за всички да обменим опит. Тяхна беше инициативата да продължим съвместната си работа и така ме поканиха да проведа няколко срещи с екипа на театъра. Ще имаме още няколко дена заедно в началото на следващия сезон, като по този начин ще се опитаме да се настроим по-бързо на работна вълна.

- Какво точно представлява този майсторски клас?

- Не знам дали "майсторски клас" е точното име или "уъркшоп", или по друг начин. Но по време на срещите си аз им предавам наученото от мен и в театралната академия и от практиката си в театъра. По време на няколкото дена, прекарани заедно, работихме върху темите за правоговора и сценичната реч, работа с текст - проза и стих, изграждане на образ, етюди, партньорство. Правихме и упражнения за концентрация, както и за това как се възприемаме ние и как другите ни възприемат. Освен че ни беше изключително забавно, се надявам, че ще им бъде и от полза в работата занапред. Те самите споделиха, че са се опознали и сближили по време на срещите ни. Тъй като за първи път водих подобно нещо, исках всички да се чувстват комфортно и питах за обратна връзка, за да знам какво им е интересно и какво вече знаят.

- Успя ли да си вземеш някаква почивка? Да отидеш до морето или до планината?

- Още официално не съм почивал. Занимавам се с ремонт на апартамент и с турнето на моноспектакъла и други странични дейности. Хем усещам лятото и нуждата от почивка, хем успявам да си открадна между половин ден и по-дълъг уикенд, в които да избягам или на Витоша, или из България, а защо не и до Гърция. Засега успявам май да редувам почивката и работата достатъчно добре, че да не ми прегори мозъкът в задушаващата жега в София. Откраднах си няколко уикенда вече, а тепърва ми предстои по-дълга почива, която засега е определена само като дати, но не и като място, на което да отидем. Където и да се отиде, лаптопът е неразделна част от багажа за почивка, така че да може да се реагира, ако трябва нещо непланирано да се свърши. До някаква степен го нося и като суеверие - вярвам, че ако е с мен, няма да ми потрябва.