Тодор умря, а Германия диагностицира българската болест: бедност, мизерия, социално неравенство

Смъртта на 40-годишния Тодор Димитров, който се самозапали в Ситово и имаше 95% изгаряния, накара публицистът Норберт Мапес Нидийк да „диагностицира" бедността, мизерията и социалното неравенство като симптоми на българската болест.

Неговият материал е озаглавен „Бедствието в България" и е публикуван в немското издание "Дер Вестен".

Както посочва авторът, Тодор е петият българин, избрал такъв жесток начин да се самоубие.

Причините се коренят в отчаянието и безизходицата сред българите, половината от които са застрашени от бедност, пише Нидийк.

„България е най-бедната страна в ЕС, икономиката й е по-слаба от тази на африканските държави Габон или Екваториална Гвинея. Скромното богатство на страната е така разпределено, че най-бедните нямат голям дял от него", подчертава авторът.

Той разкрива още: малко българи получават средната за страната месечна заплата от 760 лв., а възнагражденията в текстилната индустрия и в строителството са дори с по около 200 лева под границата на бедността.

Една трета от работещите не успяват да се издържат с онова, което печелят, обобщава Норберт Мапес Нидийк.

Според данни на Световната банка 49% от българите са застрашени от бедност и социална изолация.

„По-бедните в обществото не извлякоха почти никакви облаги от разцвета на икономиката в годините около началото на новия век. Тогава фармацевтиката и тютюневата индустрия значително повишиха своята производителност, без това обаче да се отрази на заплатите на работниците. Добивът на желязна руда се повиши с цели 17% само през последната година. Работодателите увеличиха персонала с 6,4%, но реалното увеличение на заплатите беше само от 2,9 на сто," коментира за „Дер Вестен" президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според изчисленията на синдиката, едно семейство с две деца в България се нуждае от малко над 1000 евро, за да може да живее прилично. С подобни доходи обаче могат да се похвалят само 11% от българските семейства, подчертава германският публицист.

Средният месечен доход на домакинствата в страната възлиза на около 450 евро. Вълната от увеличения на цените през миналата година още повече влоши ситуацията: олиото, дрехите, обувките и здравните услуги поскъпнаха, а повишението при тока възлизаше дори на 13%.

Най-голямата част от доходите си българите дават за храна, а две трети от гражданите са принудени да разчитат на лично производство от собствената си градина или нива.

На второ място са разходите за енергия - в по-бедните градски домакинства нерядко близо половината от доходите отиват за сметките за ток, а през зимата - дори и повече от половината, пише германският публицист.

Консумацията на алкохол и цигари обаче остава непроменено висока - като индикатор за стреса в обществото, пише Нидийк.

По-голямата част от брутния социален продукт в България междувременно се произвежда единствено в столицата София. Обеднелият Североизток допринася едва със 7% за икономическото развитие на страната, коментира авторът на статията.

„В този регион се намира и Ситово - родното място на починалия в петък Тодор. Не е учудващо при това положение, че младите и добре образовани хора бягат навън," коментира още Нидийк.

Публицистът прави извод: демонстрантите, под чийто натиск Бойко Борисов подаде оставка в края на февруари, го обвиняват най-вече заради строгата политика на икономии и бедността.