Мария, сестрата на Христо - мъжа с половин череп: Братко, чакам да се събудиш!
История за сила и непримиримост!
Мъжът е в будна кома вече две години след тежък инцидент с мотор, семейството му минава през "вратите на ада"
"Христо вече две години е в будна кома вследствие на тежка черепно-мозъчна травма. Това не е заболяване, а страшно, много страшно състояние на човешкия мозък и тяло. Братко, чакам те да се събудиш."
Така започва емоционалната изповед пред "България Днес" на Мария Чушкова. Любимата учителка по български език и литература в пловдивската Професионална гимназия по хранителни технологии и техника е сестра на 44-годишния Христо, който стана известен като мъжа с половин череп.
Адът, сполетял Христо и семейството му, започва преди две години, когато пловдивчанинът претърпява тежък инцидент с мотор. Първоначално е приет в интензивното отделение в Хирургиите в Пловдив. Два месеца докторите се борят за живота му. Поставен е в медикаментозна кома за няколко дни. След като лекарите го извеждат от това състояние, той показва реакции, но за жалост, травмата е много тежка и Христо се влошава.
"Наложи се половината череп на Христо да бъде отстранен, тъй като вследствие на удара е получил мозъчен оток. Тази бърза реакция на докторите е спасила живота му, но за жалост, изпадна в дълбока кома - подготвиха ни да очакваме най-лошото. След една седмица, една от най-страшните за семейството ни, Христо се събуди. По думите на лекарите това било чудо, даже реагирал на елементарни команди. Това състояние се нарича "минимално съзнателно състояние" и лекарите казаха, че повече от това не можем да очакваме. Не бяхме виждали Христо два месеца, просто всеки ден стояхме пред "вратите на ада" в реанимацията и очаквахме докторите да ни дадат информация за състоянието му", споделя пред вестника сестрата на Христо.
Настъпва моментът, в който най-сетне пускат Мария при него.
"Никога няма да забравя този ден. Братчето ми изглеждаше страшно - взрян в празното пространство, с отстранен половин череп, не може да говори, да се движи, с тръба в гърлото, чрез която диша, с тръба в стомаха, чрез която се подава храна. Повиках го по име и бавничко отмести поглед, помолих го да ми мигне, ако ме чува - мигна ми. Христо движеше дясната си ръка и десния крак. Бях в шок, но сестрите трябваше да ме научат как да подавам храна през гастростомата, как да аспирирам секретите от трахостомата", връща лентата назад Чушкова.
При посещението й следващите два дни грижовната родственица забелязва, че Христо спи и не реагира на думите й. На третия ден докторите й съобщават, че се е влошил и се е наложило да премахнат хигром (насъбрала се вода) над незасегнатата половина от мозъка му.
"За съжаление, Христо не възвърна малкото реакции, които показваше - отваряше очи, но не реагираше, спря да движи дясната половина на тялото си. Сега вече беше поставена диагнозата - будна кома", разказва Мария.
След няколко дни Христо е преместен в отделението по неврохирургия, където престоява два месеца.
"Семейството ни се надяваше да затворят черепа му, нещичко да направят. Вливаха единствено физиологичен разтвор. Не се направи едно изследване, нито скенер, не се премери дори и кръвно - нищо. Половината му глава, където нямаше череп, беше подута. Аз предполагах, че събира вода - хидроцефалия", казва разтревожената жена.
И разкрива:"Единственото, което чувахме, беше: "Свиквайте! Така ще е! Ще умре от възпаления!". Междувременно сами лекувахме страшна декубитална рана на главата и на седалището. Кашляше и отделяше гъсти секрети, защото, както впоследствие разбрахме, е гъмжал от бактерии. След четири месеца престой в болница Христо беше отпратен вкъщи с думите на доктор: "Ами той много изкара!". Представете си как се понася от едно майчино сърце подобна присъда!
Следват тежки месеци на борба. Христо е закрепен физически, излекувани са животозастрашаващите декубитални рани и отново по инициатива на семейството е потърсена лекарска помощ. Още докато е в неврохирургията, на мястото на отстранения череп има оток, който се оказва, че е резултат от ненавременно поставена клапа, която трябва да отвежда мозъчната течност, и така се е развила брутална хидроцефалия - това може би е довлошило състоянието на Христо.
"Но никой не направи скенер, никой не ни обясни защо е подута главата му, просто ни отпратиха вкъщи. След ходене по доктори и в София, и в Пловдив поставиха клапа, но отново последва влошаване, а Христо беше понапреднал - заглеждаше се, мигаше с очи, когато го помолихме, леко помръдваше ходила", споделя Чушкова.
Но след операцията налягането в главата рязко спада, Христо затваря очи и няма никакви реакции.
"Решихме да потърсим спасение в Турция. Баща ми се свърза с д-р Юлиян Моллов- първоизточникът на доброто, което последва за Христо. Тай обеща да потърси клиники в Турция, но първоначално и турските доктори отказаха, защото състоянието му беше много тежко, а и нямаше как да дадат напразни надежди. Ние искахме просто да му се направят обстойни изследвания, да назначат някаква терапия, защото в България дори и противоепилептични лекарства не му бяха назначили, а е задължително. Доктор Моллов не се отказа и намери клиника. Съдейства ни и с линейка, и с придружаващ лекар, с всичко около нашия престой. Непрекъснато поддържаше връзка с нас и с докторите в клиниката", продължава с разказа си сестрата на Христо.
В момента, в който линейката паркира пред болницата, мъжът е подет и само за един ден са направени изследвания и прегледи, които тук за два месеца престой в болницата не бяха предприети.
"Окайвахме се, че не срещнахме по-рано д-р Моллов, че не заминахме за Турция. Но за всичко това трябваха много пари. Как ги събрахме? Тук идва мястото на другия титан на доброто - Ники Кънчев, и най вече на хората с огромни сърца. Преди да заминем за Турция, направихме кампания за набиране на средства чрез фондация "Павел Андреев", чрез ДМС-и - огромни благодарности на всички, ангажирани в тези фондация, на хората, които отделят от малкото, което имат, за да помогнат на страдащите. Радиана Божикова и Емил Кацаров направиха репортаж, който излъчиха по Би Ти Ви - прекрасни и мили", посочва Мария.
Чушкова пише в отчаянието си на Ники Кънчев, защото го следва в инстаграм и знае, че е особено чувствителен към чуждата болка.
"Честно да си призная, не очаквах да ми отговори, но го направи, няколко пъти направи апел за помощ в социалните мрежи и много добри хора от България и чужбина откликнаха. Не харесвам социалните мрежи и това животът ми да е на показ, но се наложи. Така събрахме необходимата сума", споделя сестрата на Христо.
Направени са нови изследвания, лечение на възпаления и най-важното - турските неврохирурзи реконструират черепа на Христо.
"Христо беше загубил зрението на едното си око. Нашите предположения са, че се е стигнало до това поради недоглеждане и безхаберие, на които станахме свидетели. Докато е бил в кома, очите е трябвало да бъдат плътно затворени, след това овлажнявани. Окото е изсъхнало, тъй като не е мигал, станала е инфекция и е ослепял. Това наложи да бъде поставена мембрана на окото в Турция, за да не мигрират бактерии и до мозъка", добавя Мария.
Към днешна дата Христо все още е в будна кома, но вече състоянието му е поносимо. Наскоро са открити бактерии в белите му дробове и това налага лечението му в клиниката по пулмология в Хирургиите в Пловдив. Екипът на доц. Ходжев връща вярата на Мария в българските доктори - за миг не се поколебава да хоспитализира Христо въпреки деликатното му състояние. За което цялото семейство на Мария е благодарно на лекари, сестри, санитари за професионализма и човешкото отношение.
До Христо е неотлъчно майка му, която е на 65 години. Жената изнемогва, но полага неимоверни грижи за доброто му състояние. От самото начало на борбата за живота на Христо е и рехабилитаторът Димитър Христев - без неговите съвети, напътствия и рехабилитация едва ли семейството можеше да се справи в тази тежка битка.
За доброто състояние на Христо и за неговия напредък е нужна ежедневна рехабилитация и много добри грижи. Мария и най-близките хора на Христо се стараят да ги осигурят въпреки финансовата тежест. Много е тежко за близките, животът им се преобърна на 360 градуса, ежеминутно са ангажирани с грижи и мисли за мъжа.
"Такава е съдбата на Христо и на семейството ни, но и на много други хора. След реанимация те са оставени на грижите на близките си. Страшно е! Не стигат мъката и шокът, но и започва една тежка борба за живота на скъпите хора. Самите стаи на пострадалите трябва да бъдат оборудвани като в реанимация, следват куп необходими за грижите неща. За хората в будна кома трябва да се правят комплексни наблюдения и лечения от всякакви специалисти - невролози, ортопеди, пулмолози, рехабилитатори, логопеди и т.н.", казва Мария.
Налага й се да чете в чуждестранни форуми какво трябва се прави и какво да очаква.
"В Германия, след като бъдат закрепени в реанимация, такива пациенти се настаняват в рехабилитационни клиники, където с тях работят рехабилитатори, логопеди, ерготерапевти, за да може, ако имат потенциал, да възвърнат някои свои способности. Ако нямат потенциал, близките им ги прибират вкъщи, но държавата осигурява отново екип от рехабилитатори и други специалисти. Преди години близки на хора в будна кома в България са подели борба за изграждането на подобен център, но тази благородна инициатива не е получила своя успешен завършек. А тези хора ги има, и то предимно млади, но са оставени на произвола на съдбата и на грижите до изнемогване на своите близки", посочва на финала Чушкова.
Д-р Юлиян Моллов:
Трогна сърцето ми!
- Д-р Моллов, случаят с Христо е сложен и емоционален. какво можете да ни разкажете за този казус?
- Случаят на Христо наистина много трогна сърцето ми. Баща му Вълю Чушков ме потърси с желанието да ме види, покаже цялата документация подробно и да поиска моето съдействие за лечение в Турция. Видяхме се и в неговите очи се четеше силна болка и желание да обърна внимание, защото те вече нямаха такова в България. Аз бях може би последната им надежда и лекар, който ще обърне внимание на тежкия случай на Христо. Заедно с помощта на Ники Кънчев, който помогна за събирането на сумата за лечението на Христо в Турция, успяхме да помогнем и да направим така, че самият той и родителите му да се чувстват по-добре. Успяхме и доста напреднахме в лечението му и съм много, много щастлив.
- Сестрата на Христо - Мария Чушкова, изказва огромна благодарност за вашата помощ. Какво успяхте да направите?
- Сестрата на Христо - г-жа Мария Чушкова, също ме потърси и пожела да направим цялостна диагностика и необходимото лечение за брат й и ако можем да направим така, че проблемът с главата му да се оправи. Аз и моите колеги от Турция направихме всичко необходимо, дори и невъзможното.
Вече е факт и Христо въпреки всички трудности е с нормална визия (краниопластиката е направена успешно) и те, а и самият пациент се чувстват много по-добре.
- Защо често в България не се случват нещата, а множество пациенти намират решение в Турция, както е случаят с Христо?
- Множество пациенти вече търсят лечение в Турция. Аз съм лекар, който е завършил медицина в Истанбул и там ни учат, че пациентът е най-важният и трябва да му помогнем, а не да го препращаме по различни институции и болници. Мой професор по кардиология ни казваше, че дипломирайки се от Истанбулския медицински университет, ние първо трябва да бъдем Хора. Да не ругаем или обвиняваме пациента. Да проявим емпатия и да разберем и лекуваме освен физическото, но и психичното състояние на пациента. Хората в България не могат да открият именно отношение, закрила и адекватна навременна помощ за състоянието им.
Напредналите технологии и подготовката на кадрите по американска система в съседката ни са също другият фактор, поради който нашите пациенти ме търсят. Като лекар, познаващ отлично турската здравна система и всички специалисти, мога да дам най-полезния съвет и да намеря най-добрия специалист за техния проблем. Понякога тези специалисти не са в големите болници, а в малки частни клиники, които аз знам и бих могъл да намеря. Обсъждам с колегите всичко необходимо, за да може пациентът да се върне здрав и щастлив в България.
