77-годишната шампионка по тенис на маса: Спортувам всеки ден и никога не почивам!

20 години карах трактор, след това бях санитарка, казва гордата българка

Коя е тя

Надка Денчева от Павликени е 77-годишна състезателка по тенис на маса. Баба Надка спечели турнира в курортния комплекс Албена и за пореден път доказа, че в спорта няма млади и стари, а само можещи и неможещи.

Надка спортува от 15-годишна възраст в Павликени, където след това преминава и нейният трудов път. Баба Надка е пример, че възрастта няма значение и с много труд се постигат успехи. Пред "България Днес" гордата българка разказва за изпитанията в своя живот и за любовта си към спорта.

- Г-жо Денчева, как успявате да поддържате такава форма на тези 77 години?

- Спортувам всеки ден! Движението е нещо, без което не мога. По този начин се чувствам добре и нямам физически и здравословни проблеми. Мои връстници често се оплакват от болести, но не и аз.

- Откъде дойде любовта ви към спорта?

- На 15-годишна възраст се преместих да живея в Павликени. Записах се в Техникума по механизация на селското стопанство. Там започнах да тренирам усилено тенис на маса. Участвах на много състезания и работнически първенства, на които се представих много добре. Медали не съм взимала. Този от турнира в Албена ми е пръв. Получавах грамоти за първо, второ и трето място. Понякога ни даваха и парични награди.

- Какво работихте в Павликени?

- 20 години въртях волана на трактор. След това още 20 години работех като санитарка в местната болница. Там се пенсионирах. Работата ми винаги е била тежка, но не се оплаквам.

- Разкажете ни за вашето семейство - деца, внуци...

- Имам двама синове, които тренираха футбол, и трима внуци. Един от внуците продължава да бъде футболист като баща си и чичо си. Имам и една внучка. Гордея се и с две правнучки. Надявам те да се запалят по тениса на маса и да станат по-добри от прабаба си.

- Близките сигурно много се гордеят с вашите постижения?

- Да, изключително много ми се радват. Горда съм със себе си, защото това, което си поставям като цел в живота, обикновено успявам да го постигна.

- Да очакваме ли още медали по тенис на маса от вас?

- Това зависи и от съперничките. Ако съм по-добра от тях, ще ги бия, ако не...

- Как минава един ваш ден?

- Дните ми минават в труд. Имам градина, за която се грижа. Следобед никога не почивам и постоянно съм в движение.

- Каква е вашата рецепта за здраве и пълноценен живот?

- Спортът е най-важен за здравето. Хората трябва да се движат, да правят гимнастика. Младите трябва да обичат спорта и за тях това да бъде начин на живот.

- Интересувате ли се от футбол?

- Обичам футбола, а любимият ми отбор е ЦСКА. Започнах да ги подкрепям, когато големият ми син играеше в този отбор и треньор му беше Димитър Пенев.

- Живели сте и по времето на комунизма. Какви бяха животът и спортът в онези години?

- Животът беше добър. Имаше дисциплина, учеха ни на уважение. Днес за да спортуваш, трябва да си платиш. Преди тренировките бяха безплатни и много хора издигаха спорта на пиедестал. Днес не е така и спортът ни умира! По времето на комунизма имаше всякакви турнири, дори между заводи и фабрики. Днес всичко е умряла работа.

- Много от пенсионерите в България се оплакват от лоша пенсия. Вие как се справяте?

- Не съм доволна от размера на пенсията, но няма смисъл да се оплаквам. Най-важно е да съм жива и здрава. Свикнала съм сама да се оправям в живота.

- Какъв съвет бихте дали на младите хора?

- Да не се чудят, а да започват да тренират! Независимо какъв спорт ще изберат, по-хубаво нещо от спорта няма. Това е начин на живот, който изгражда здраве и дълголетие.