Бунт в затвора

Пандизчии от Софийския затвор твърдят, че са обвинени в бунт заради поредица от сигнали срещу условията там. Те се опитват да привлекат вниманието на новия ресорен зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов, за да бъдат решени поне част от проблемите зад решетките.
За броженията съобщиха от т.нар. синдикат на пандизчиите - Българското затворническо сдружение за рехабилитация. Оттам твърдят, че са преследвани от управата заради изнасянето на информация за скандални случаи, станали зад решетките, за по-фрапантните от които "България Днес" разказа.
Всичко започнало на 15 март, когато полицията направила претърсвания в помещенията в Софийския затвор. Според задържаните всичко е било именно заради водопада от жалби, с които в последно време залели Министерството на правосъдието, омбудсмана и европейските институции. Според ръководството обаче проверките са направени по сигнали за търсене на мобилни телефони, дрога и други забранени предмети и субстанции. Впоследствие известният кримигерой Янко Ваташки бил изпратен в изолатор. Той е секретар на Българското затворническо сдружение за рехабилитация и според съкилийниците му това се е случило, след като написал списък с искани промени. Официално в килията му е бил намерен мобилен телефон.
Според пандизчиите директорът на Софийския затвор Петър Кръстев е решил, че става дума за бунт, и е повишил степента на готовност за реакция сред охраната. Затворниците обвиняват администрацията и че част от жалбите до институциите, в които се сигнализира за нередности, се прикриват, тъй като невинаги се издават изходящи номера.

Списъкът с искания е доста пространен, но първото е за незабавната оставка на шефа на софийския пандиз Петър Кръстев. Според задържаните още в началото на работата си бъдещото 42-ро Народно събрание трябва да приеме закон за амнистия, с който да бъдат освободени лежащите с малки присъди, и да бъде дадена частична амнистия за получилите дълги години решетки. По този начин се цели намаляване на пренаселеността в българските затвори, която многократно бе констатирана и от проверки от европейски институции. В тази насока се иска и експулсиране на задържаните нелегални имигранти. Една от точките гласи да бъде започнат незабавен одит на "Фонд затворническо дело" и да се направят проверки на начините на отдаване на лавки, тъй като цените там били непосилно високи. Друга изисква увеличаване на квалификацията и броя на медицинския персонал и повишаване на качеството на здравните услуги за лишените от свобода. Подобно на европейските практики, се настоява да бъдат осигурени помещения за 24-часови интимни срещи на задържаните с близките им, което у нас е невъзможно и затворниците имат право да се виждат с посетители до два пъти в месеца за по 40 минути. Поставено е искане и да бъдат осигурени котлони за готвене поне на всеки десет души.
"България Днес" научи, че желанието за смяна на Петър Кръстев най-вероятно ще стане факт. По неофициална информация той ще бъде повишен и ще бъде назначен за шеф на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Постът бе овакантен, след като бившият министър Диана Ковачева уволни през декември тогавашния шеф на затворите Митко Димитров. Официално той бе освободен, защото навършил пенсионна възраст, но това се случи след публикуването на изключително критичен доклад на Комитета против изтезанията за условията в българските затвори и според запознати именно това бе реалната причина за уволнението му.

Петър Кръстев:
Още няма нищо официално

Петър Кръстев отказа да коментира дали му е предложено да оглави Главна дирекция "Изпълнение на наказанията":
"Все още няма нищо официално, а и в момента съм в отпуск", заяви той. Относно исканията на затворническия синдикат коментира само това за 24-часови срещи с близки като недопустимо, тъй като не е заложено в никой закон. Кръстев не пожела да съобщи причината за пращането на Янко Ваташки в изолатора.

Състоянието е трагично

"Българските затвори са в трагично състояние." Това признание направи бившият министър на правосъдието Диана Ковачева след посещения на пандизите в София, Бургас и Варна.
Това не бе първо признаване на проблема за състоянието на затворите от страна на изпълнителната власт. Предходните правителства също правеха подобни изявления, но на по-късен етап не предприемаха необходимите действия с дежурното оправдание, че няма средства. Типичен пример в това отношение е разработената в края на 2008 г. Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода (2009-2015 г.). Инвестиционната програма предвиждаше да стартират обществени поръчки за проектиране и изграждане на нови затвори край София, Варна, Плевен, Велико Търново и в Хасковска област с общ капацитет за около 6000 затворници. Колкото и да е странно, пет години по-късно не е направено нищо от това, което бе заложено в стратегията.