Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/18678787 www.bgdnes.bg

Директорът на Националния исторически музей Бони Петрунова: Археологът не копае за себе си, а за държавата

Има уникален храм на Кибела в Балчик, но не можем да се организираме да го запазим 

КОЯ Е ТЯ

Доц. д-р Бони Петрунова е археоложка и директор на Националния исторически музей към БАН. Родена е на 15 октомври 1954 г. в смолянското село Арда. Има магистърска степен по история, български език и литература и археология в Софийския университет. През 1996 г. става и доктор по история. Неуморно работи върху различни обекти и намира артефакти с голяма национална стойност.

Реклама

- Доц. Петрунова, вече 21 години ръководите археологическите разкопки край нос Калиакра. Кое е най-интересното нещо, което сте откривали?

- За мен всичко е интересно, защото това е една от столиците на Средновековна България. Тъй като е един от малкото обекти в страната, който не е нарушаван драстично от съвременното строителство, много от нещата са се запазили на място. Само малка част от крепостта е разкопана и постоянно излизат нови открития.

- Къде се съхраняват артефактите, които откривате?

- 99% от материалите се съхраняват в Градския исторически музей в Каварна, а някои от по-ценните предмети, със споразумение, се предоставят на Националния исторически музей. Много добре работим с тях, нямаме никакви проблеми в това отношение. Правим по една ежегодна изложба - нещо като отчет за предишния сезон, в която показваме какво сме открили и какви са новите неща. Имаме и постоянни експозиции, в които се излагат всички интересни артефакти за цялото това време от 20 години, в което работим там. Много съм благодарна на община Каварна, защото, откакто съм тук, се смениха поне трима кметове и с всички работим много добре, както и с музея. Тяхната подкрепа ми помогна да продължавам дейността - нямаме нито един пропуснат сезон. Основният проблем сега е липсата на работна ръка - повечето млади хора се изнесоха в чужбина, дори ромите, с които работехме в Каварна, все по-малко идват на обекта.

- Тази година имате помощ от доброволци - ученици от Националната гимназия по древни езици и култури.

- Точно така. През 2023 г. направиха стаж в музея в Боянската черква. Останахме доволни, а сега 14 ученици дойдоха да участват в разкопките. Финансирането, поддръжката и организацията си е на самата гимназия. Децата са тук като доброволци и останах изключително доволна, защото са будни, с голям интерес и желание. Тяхната помощ, освен че е ценна за проучванията, дава и една друга посока - отрано насочваме тяхното внимание към културното наследство и дано един ден да се занимават с това и да го правят по-добре от нас. Подготвили сме им сертификати с благодарност за това, че са подпомогнали развитието на националното богатство, и дребни подаръчета, които да са им спомен.

- Колко още ще продължи дейността в Калиакра?

Реклама

- Планирали сме да отнеме един месец. До 31 август трябва да приключим. Това е съобразено с финансирането, което получаваме, благодарение на спечелен проект от Министерството на културата. Много се надявам разкопките да продължат и през 2025 г. Кандидатства се година за година и съответно като се спечели проект, се работи.

- На кои други места в България ръководите археологическата дейност?

- Преди години, когато бях само археолог, обичайно копаех между 5 и 6 месеца годишно. Сега, понеже вече съм и директор на Националния исторически музей, съм си оставила само два обекта, тъй като през другото време работя в институцията. Правя разкопки в един полуостров, който се казва Свети Арий, в Ахтопол. Там е имало манастир. Целият полуостров последно е бил военно поделение и след като е отпаднала необходимостта от него, ни беше предоставен, така че проучваме територията и имаме дългогодишен план за изграждане на експозиция на открито - сгради, в които да се помещават артефакти от проучванията.

- Срещате ли проблеми с финансирането на тези мащабни проекти?

- Има създадена от археолозите система и тя е на конкурсен принцип - всички, които искат да правят разкопки, кандидатстват към Министерството на културата. Отпускат се средства от годишния бюджет на държавата. Срещат се проблеми в последните три години. Много се бавят тези конкурси, забавя се плащането на парите, а археологията е сезонна работа, тя не може да бъде правена през зимните месеци и ранната пролет или ако се извършва тогава, условията стават много трудни и сложни. Служебният министър беше споменал, че самият модел на финансиране е сбъркан и това създава сериозни затруднения на специалистите. Тези, които отпускат парите, би трябвало да се съобразят с това, че разкопките започват, да кажем, от април и най-късно до октомври приключват. След това има проверка от комисии, заземяване на самите обекти - покриват структурите, които са открити, за да могат да прекарат зимата. Има върху какво да се работи в това отношение.

- А съдействат ли ви общините, на чиято територия се намират обектите?

- Различно е. Много зависи от ръководството - има общини, които помагат, съдействат и имат добър синхрон с нас. Има такива, с които няма разговор, някои дори пречат. Това не е добре, защото в други държави, и то около нас - Гърция, Турция, Румъния, напоследък използват културното си наследство като средство за увеличаване на бюджета и развиване на туризма, за дейности, които подпомагат благополучието на държавата. В България, бог знае защо, не се случва. Често пъти колеги от чужбина казват: "Вие вода газите, жадни ходите". Имаме страшно много обекти и артефакти, дори музеи, но нямаме правилната оценка на държавно ниво, така че това нещо да се обърне и да бъде печеливш сектор, така както го правят съседни страни.

- Какво трябва да се промени в тази посока?

- При археологията, освен че се откриват неочаквани интересни и любопитни неща, се създава и терен за културен туризъм. Когато го има, се увеличават и приходите за съответната община и държава. Така печелят всички непроизводителни сфери, включително се връщат към самите обекти и тяхното опазване. Това нещо трябва да се развие, както се прави дори в страни, в които няма чак толкова археология - Полша, Чехословакия, Германия. Те си влагат средства и успяват така да завъртят системата, че да бъде ползотворно за държавата. Тук това не се осъзнава някак си.

- Скоро при изследванията в Хераклея Синтика имаше проблеми с разкопките около частни имоти. Често ли се сблъсквате и с това?

- Доста пресен пример. Вместо цялата държава да се организира и да помогне на специалистите, се случва това. Археологът не копае за себе си, той извършва държавна дейност. Никой от нас не прибира дори едно мънисто за лична изгода. Всичко се прави за историческото наследство на България, за паметта на страната, на нацията. В случай че нещо е открито в частен парцел, трябва веднага да се реагира и да се намерят подходящите начини, така че да останат доволни и собствениците, и държавата. Има и други случаи - храмът на Кибела в Балчик например - той е единственият открит на Балканите. Имаме уникален обект. Като човек, занимаващ се с археология, няма как да не се възмутя, че цялата страна не може да се организира да запази нещо толкова ценно. Постоянно се намират интересни неща в България.

Реклама
Реклама
Реклама