Медицинският ентомолог Огнян Миков: Тигровият комар превзе страната

И чинийката от саксията може да е развъдник на преносителя на заразни болести

Кой е той

Д-р Огнян Миков е медицински ентомолог и главен асистент в Лабораторията за зооантропонози и трансмисивни паразитози в Националния център по заразни и паразитни болести. Експерт в науката за живота на членестоноги, които могат да са източник или да пренасят заразни болести. През 2011 Миков открива първото местообитание на тигровия комар в България.

- Д-р Миков, защо се увеличава числеността на кърлежи, които пренасят лаймска болест?

- Европейският пасищен кърлеж (Ixodes ricinus) е най-често срещаният в България. Той е по-влаголюбив и по-хладнолюбив. Има пролетно-есенни максимуми. Има вече и меки зими и почти не влиза в зимуване. Преди имахме оплаквания от ухапвания от февруари, вече имаме от декември, от януари... Отвореният период на жизнения цикъл, в който е активен, става по-дълъг. Следователно рискът да бъде човек ухапан от кърлеж, пренасящ лаймската болест, е по-висок.

- Климатичните промени дали довеждат до по-висок риск от нови преносители на болести? Тигровият комар например, който се установи у нас тази година, вследствие на това ли е?

- Първо, тигровият комар не е в България от тази година. Той дойде тук около 2011 г. Аз още през 2009-а бях част от проект, в който се търсеха инвазивни неместни членестоноги. Тогава се фокусираха върху растителни вредители, но аз търсех тигровия комар и тогава го открихме. Този проект съвпадна и с разширяването на ареала от Гърция и Турция. Първоначално го намерихме около Созопол. После в Бургаско, в Пловдив, в Стара Загора, в Лом, в Оряхово през 2014 г. като до 2021 г. единствените области, свободни от него, бяха Перник, Кюстендил и Смолян. Той превзе голяма част от София. Това не е заради меките зими. Считаше се, че тигровият комар не може да презимува в Европа, но впоследствие се оказа, че някои негови раси и щамове са от различни географски произходи - най-вече японският, който живее по на север. Тоест нашествието на тигровия комар не е заради промяната на климата, а директно заради човешката дейност.

Заради промяната на климата обаче вече в Европа влизат тропически трески. Има случаи на денга, на чикунгуня, и то местно да се предава, а не вносно! Вносни случаи, т.е. заразил се в чужбина с треска и впоследствие да дойде в България, имаме и у нас. Вече има епидемии на чикунгуня в Италия през 2007 и 2017г., а в Испания и Франция всяка година има и местни епидемии от 2018 г. насам. Нашите хора не ходят много на места, където върлуват тези болести, затова засега нямаме такива притеснения.

- Вдига ли се рискът да има такава епидемия в България?

- Мога да кажа, че за Европа се вдига, но за България не мога. Всички трансмисивни заболявания, тяхната епидемиологична верига трябва да има три компонента - източник на заразата, преносител и възприемчиво население. При нас имаме възприемчиво население. Имаме преносител, който е тигровият комар, който по-рано го нямахме. Остава да се появи източникът, за да се завърти колелото. Така е и при маларията. Имаме си маларийни комари от милиони години, имаме си възприемчиво население, имали сме източници. Вече сме 60 години страна, свободна от малария. Ако дойде вносен случай с малария с подходящ щам, който може да бъде пренасян от нашите комари, тя също може да се появи. Трябва да се появи източник и на мястото да има комари, за да се появи епидемия.

Например при западнонилската треска, която я имаме от няколко години, вируса си го има, комарът си е местен, но за щастие болестта не е толкова смъртоносна.

- Как сме се преборили с маларията?

- Организираните мерки за борба с маларията започват още след Първата световна война. Приема се закон за борба с маларията и започва активно да се пресушават блата и да се раздава хинин на населението. Първият и третият елемент от веригата - възприемчивото население, което е и същевременно източник, се лекува. Пресушените блата са били развъдно място на преносителя - борба с втория елемент от веригата.

Още по-интензивна става борбата след откриването на ДДТ и прилагането му масово в Европа през 50-те години, когато цялата здравна система на държавата ни е фокусирана върху оздравяване на болните, противокомарни мероприятия и предпазване. Така през 1961 г. е последният случай на местно предавана малария чрез ухапване на комар. Впоследствие започваме да изпълняваме изискванията на СЗО и през 1965 г. официално сме обявени като страна, свободна от малария. Страната ни все пак остава възприемчива, защото тук се развъждат маларийни комари. Дисертацията ми беше на тази тема, преди 20 години правех полеви проучвания върху тях. Тогава нямаше още статистически достоверно покачване на температури, но сега потенциалният период на пренасяне на заразата става по-дълъг.

- Тоест не е изключен рискът България да се зарази с малария?

- Да, но тук има много условности, защото европейските щамове на малария ги няма отдавна. Африканските щамове не са приспособени към нашите маларийни комари, евентуално някой централноазиатски от умерените и субтропичните климати (афганистански, пакистански) щамове биха могли да са опасност. Не е невъзможно, но е трудно.

- За тигровия комар, дали България трябва да предприеме някакви мерки, както се е направило с маларията, за да се предпазим от потенциална епидемия?

- Тук обичам да казвам, не само за тигровите комари, но най-вече за тях, че делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, както казва Илф и Петров. У нас всеки е свикнал, че дали държавата, дали общините, дали фирми, трябва да се грижат с борбата с комарите. Ако това е вярно за маларийните комари или за тези, които се развиват след наводнения покрай Дунав и горите, то тигровите комари не се развиват на тези места. За тях са нужни съвсем малки съдове с вода и се развиват в условия покрай жилищата ни - дори и в чинийките на саксиите на цветята, всякакви кофички, селскостопански съдове, ръчни колички, детски играчки, оставени да се напълнят с вода. И те могат да бъдат източник за развитие на тигровите комари. Така че всеки трябва да държи имота си чист и подреден, за да няма развъдни места около него. Макар че в Западна Европа, Италия, Португалия, Испания те са се приспособили към развитие в канализацията за дъждовна вода. За щастие нашите отводнителни канали не позволяват такова развъждане.