Местят в София делото срещу Джубрилов

Специализираната прокуратура е поела досъдебното производство на групата на Любен Джубрилов, сподели зам. окръжният обвинител на Бургас Красимира Кателиева. Тя уточни, че още в края на февруари окръжната прокуратура, която до този момент наблюдаваше случая, го е изпратила по компетенция на специализираното обвинение. Магистратите близо три месеца се чудиха какво да правят с делото, след като то бе върнато във фазата на досъдебното производство от Бургаския апелативен съд. Дълго време не бе ясно дали делото трябва да се предаде на специализираната прокуратура, или пък отново трябваше да бъде внесено от бургаските обвинители в окръжната прокуратура.
Това бе едно от заварените дела срещу "организирана престъпна група", които останаха да се разглеждат по стария ред - в окръжните съдилища, а не в спецсъда. Сега, след като с него се захванаха специализираните магистрати, то те в рамките на няколко месеца трябва да преценят дали има достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение на групата. По случая обвиняеми в развиването на лихварска дейност освен шефа на ММА федерацията Любен Джубрилов са Стоян Тенекеджиев, Тодор Атанасов, Илиян Стоянов, Александър Стоянов и Георги Генчев. Още след като стана ясно за обвинението, Любен Джубрилов изчезна от страната. Преди малко повече от година процесът тръгна в Бургаския окръжен съд.
На първа инстанция магистратите оправдаха Джубрилов, Тенекеджиев и Тодор Атанасов. Илиян Стоянов получи условна присъда, а брат му Александър и Георги Генчев - ефективни.
На втора инстанция обаче Апелативен съд Ц Бургас, отчете, че обвинителният акт страда от сериозни пороци. Според съдия Светла Цолова прокуратурата не е описала детайлно начина и механизма на осъществяването на престъплението. Липсват и достатъчно данни, които да сочат, че привлечените като обвиняеми лица са извършили това престъпление. Не можело да се докаже и създаването на организирана престъпна група, отчетоха тогава от АС - Бургас. Друг мотив, който наложи връщането на обвинителния акт, бе липсата на достатъчно изводи в подкрепа на обвиняемите, което създавало предпоставка за накърняване на правото им на защита.