Внукът на Иван Радоев плаща вечери на бедни старци

Калоян предава хуманизма от дядо си

Мисията ми е да помагам на хората, казва иконописецът

Внукът на поета и драматург Иван Радоев и на примабалерината Веселка Радоева и син на един от емблематичните актьори на театър "Българска армия" Иван Радоев - Калоян, е дарен с рядка момчешка хубост и още по-рядко добро сърце. Момчето с буйни оранжеви коси, порцеланова кожа и изпепеляващ поглед, наследство от баща му, подобно на дядо си, има своя изразена гражданска позиция, която облича в социални дела.

Калоян, подобно на Робин Худ, има сърце да види болката на слабите, немощните и беззащитните. Разликата е, че момчето с огнени коси не краде, а рисува, за да помогне на нуждаещите се. Той е завършил столичното училище за изкуства "Свети Лука", а след това взема дипломи от престижната академия Willem De Kooning в Ротердам, специалност "Илюстрация", и Националната художествена академия, специалност "Живопис".

Въпреки своите крехки двадесетина години талантливият иконописец е научил основните уроци на живота, като казва, цитирайки дядо си: "На тая земя има скръб и неволи, надежди, протест, ветрове. На тая земя не е винаги пролет, когато се ражда човек". Именно тази осъзнатост тласка Калоян да се занимава със социално ангажирани дела в помощ на слаби, нуждаещи се хора - възрастни, самотни майки и деца.

За пръв път тръгва по пътя на добрите дела преди 2 г., като случайно научава за благотворителната инициатива "Купи вечеря за Великден на възрастен човек в нужда". Зад нея седи гъркинята Юнона Кирякиду, която от 20 г. живее у нас и развива благородни социални каузи. Калоян разпродава нарисуваните от него икони и плакати със стихове на дядо му. Със събраните средства двамата напазарували храна и сготвили вкусни празнични блюда, които раздали на възрастните хора в нужда в софийските села. Калоян не знае точната бройка, не помни и имената на всички възрастни хора, които е нахранил с труда и таланта си, но казва, че по-важно е колко усмивки върху състарените им и угрижени лица е срещнал. И отново цитира славния си предшественик, който е носител на извънредната награда за творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж: "Човекът е една незавършена усмивка, разказвана от цвете".

В памет на дядо си Калоян създава и страница в социалните мрежи, с която популяризира любимите свои откъси от поезията и творчеството на Иван Радоев. Разказва, че не е познавал родственика си приживе, но е успял да опознае и обикне духа му от поезията и разказите на семейството за него. Освен благотворителната мисия Калоян изтъква и задачата, която е поставил пред себе си - да съхрани и да предаде хуманизма на дядо си на следващите поколения. Защото "Иван Радоев завинаги променя българската поезия и театър и остава в паметта като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България. И защото, както казва той: "Щом човек не може да бъде вечно жив, значи не може да бъде вечно мъртъв".