Мартин живее с ново сърце

• Щастлива новина от Франция!
• Втори живот за първия българин с два изкуствени органа 
• Трансплантираха Кожуклиев само след седмица чакане в Париж 

"Дори тези съвсем обикновени неща - да си чуваш сърцето и да можеш да се къпеш спокойно, дават усещането за нов живот."

Така започва изповедта си пред "България Днес" Мартин Кожуклиев - първият наш сънародник с две изкуствени сърца. Компютърният специалист от Варна вече живее с ново, истинско сърце от донор. Лекари трансплантират туптящия орган в гърдите на Марти в клиника в Париж в нощта срещу 5 август след сложна 10-часова операция.

Борбеният мъж минава през тежък период, след като в началото на годината в болница "Света Екатерина" спешно му поставят не едно, а две изкуствени сърца вследствие на крайна форма на сърдечна недостатъчност. Така той се превръща в първия българин с две специални машини в тялото. Преди 3 години, след вирусно заболяване, Мартин е диагностициран с миокардит, който впоследствие води до тежка сърдечна недостатъчност.

В продължение на две години болестта е контролирана успешно с лекарства, но в края на 2023 г. прогресира до последната, четвърта степен, което означава, че мъжът не може да се справя с всекидневните дейности и единственият шанс да живее е спешна сърдечна трансплантация. За съжаление, при трансплантациите на органи не може да се планира време, в което да се извършат, тъй като не е известно кога ще се появи подходящ донор.

Допълнително ситуацията се усложнява от факта, че в България се правят изключително малък брой трансплантации на сърца, между една и две годишно, при 30 души чакащи в листата. Ето защо, за да има шанс да живее, през януари на Мартин са имплантирани две устройства за асистирано помпане на сърцето, известни като "изкуствено сърце".

В средата на април т.г. Мартин разкри пред "България Днес", че трансплантация на сърце в клиника в страна от Западна Европа е шансът му за живот. Затова той започва комуникация с болници, а след получаването на оферта и кампания за събиране на средства.

Оказва се, че получаването на оферта за трансплантация във Франция не е гаранция, че болницата ще се наеме да го направи. След пристигането там започва серия от изследвания и оценки, въз основа на които се взема решение за конкретния случай. Тоест има теоретична вероятност да откажат, дори човек да се намира във Франция вече.

След това болницата прави предложение за включване в националната листа на чакащите с определен приоритет. В случая на Мартин заради двете устройства е поставен с висок приоритет. И съдбата му се усмихва.

"Беше много бързо и неочаквано и за мен. Включиха ме в листата на чакащите във Франция само седмица по-рано", разказва пред вестника Кожуклиев от болничното си легло във френската столица.

Операцията е много сложна и продължава над 10 часа. Извършена е през нощта на 4 срещу 5 август от екип, воден от ръководителя на Отделението по кардиохирургия в болницата и преподавател в парижки университет.

"Спомням си кое ми направи най-силно впечатление, когато се събудих след операцията. Чувах биенето на сърцето. От януари, откакто ми поставиха изкуствените сърца, аз нямах ритъм на сърцето. Чуваше се електрическо жужене от помпите и това беше много зловещо. И се събудих след операцията и установих, че като си сложа ухото на възглавницата, чувам истински ритъм. Нещо, което хората приемат за даденост и не го забелязват. Това ме зарадва много", споделя Кожуклиев.

Престоят в реанимацията е два дни след успешната трансплантация, а след това още пет дни в интензивно отделение. После Мартин е преместен в стая в отделение. Всеки ден има рехабилитация, много подробни изследвания, за да се не се допуснат проблеми с новия орган и максимална степен на самообслужване.

От болницата не дават никаква информация за донора. Обясняват, че не е позволено и не е полезно нито за семейството на донора, нито за получателя.

"Изключително много наблягат на качеството на храната. В моя случай беше предписана високопротеинова диета без сол и това се спазва строго. Чувствам се много добре. Сърцето работи отлично. Не съм загубил много мускулна маса и правя разходки без проблеми в градината на болницата", казва компютърният специалист от морската столица, който се мести да живее и работи неотдавна в София.

Добрата новина е, че лекарите са много доволни от това как се възстановява Кожуклиев и в четвъртък (29 август) българинът е изписан.

"Следва рехабилитация в специализиран център. Имат изискване да остана във Франция минимум 6 месеца, дори настояват за първата година, тъй като това е критичен период и искат те да се грижат за мен през това време. Възстановителният период е различен, но се смята, че след около 3-6 месеца има пълно възстановяване от операцията. Пият се много лекарства, някои от тях за цял живот. Най-важните са три вида лекарства против отхвърляне на органа. Това са имуносупресивни препарати, които силно отслабват имунната реакция", посочва още Мартин на прага на новия си живот.

И допълва: "Усещането да мога да си взема душ, без да се притеснявам за водоустойчивост, кабели от корема ми, дали имам заряд... Страхотно! Аз водех много активен начин на живот и ми липсва спортът. Наистина се надявам, че животът ми ще се върне към нормалност след известно време. Поне така обещават - като се изключат редовните прегледи и специфичните лекарства, животът е в голяма степен нормален".

Високи сметки

Мартин дава важна информация за хората в неговото състояние и тяхната борба за трансплантация.

"Опитах се да говоря с лекарите дали са склонни да дадат оферти на други българи. Без да ми отказват категорично, те не го правят. Вече има запитване за друг българин, който има нужда от трансплантация, но той не е получил оферта. Това, разбира се, не означава, че е невъзможно. Франция е от малкото държави в ЕС, които нямат законово ограничение да се правят такива операции на чужденци. Решението се оставя на екипите в съответната болница, така че съветът ми е, ако не получите оферта от една, пишете на друга. Има шанс!", казва Мартин.

И допълва: "Относно разходите - в офертата за съжаление не може да се предвиди абсолютно всичко, което може да се случи. Излизат допълнителни разходи, които НЗОК не плаща, или в най-добрия случай може по-късно да се кандидатства за реимбурсация. При всички случаи пациентът трябва да има готовност да плати високи сметки, които могат да се появят допълнително".