Готи добивали желязо в Самоков

Магнетитов пясък е безценното имане

Чакър войвода взимал от турците дан за водата

Наш пратеник в Самоков

Магнетитов пясък е в основата на развитието и значението на днешния Самоков през вековете, издават тайната от местния исторически музей. От него са извличали желязото, което после обработвали и продавали скъпо местните предприемачи.

Самоковският музей е първият в България със самостоятелна сграда, специално направена за тази цел. Богдан Филов, който сам е археолог и има големи заслуги към тази наука в България в качеството си на министър на народното просвещение, дава пари за построяването й. За жалост след 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от новата власт, защото е и регент на непълнолетния цар Симеон II. След това съпругата му д-р Евдокия Петева е интернирана тук. Идеята на музея първоначално е била да се представи Възраждането, но днес има сбирки и от Античността, както и от прословутата Самоковска зографска школа.

Находките при Шашманово кале, направени през 2004 г., доказват, че Самоков е сред най-старите селища за добив на желязо на Балканския полуостров, някъде от 2-ри век. Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който се смята, че е най-късно в годините на Втората българска държава (XII-ХIV век), е било производството на желязо от богатите с руда земи около него. Местните използвали рационално богатството от желязо и вода, които Рила щедро им предлагала. Бистрите планински реки носели и пречиствали железния пясък, движели самокови и пещи.

Сред добиващите и обработващи желязо е имало навремето дори и готи. При въпросното Шишманово кале по пътя към Доспей, където се предполага, че е загинал цар Иван Шишман, са открити три уникални гроба. Останките в тях са на мъже, високи над 1,90 м. и са именно на готи. Предполага се, че Византийската империя ги е наемала, както и войници от други народи, за да пазят границите й.

Във времето на османското владичество самоковите са основа на икономиката, но са собственост на турски бейове. Машините са били задвижвани с вода, а потоците в един момент около средата на 19-и век започват да бъдат контролирани от местния герой Чакър войвода. Войводата вземал пари от собствениците на самоковите, за да не им спира водата. Чакър бил уважаван заради подвизите си и охраната на Рилския манастир, нападнат от албански бандити. Не е известен друг случай в историята, при който войвода да издейства за четниците си разрешение от турските власти да работят и докато си изкарват прехраната с труд, да не бъдат закачани. Турците обещали да ги преследват само когато се съберат в гората. Една от големите победи на Чакър и четата му е над Хаджи Дамба през 1849 г., когото войводата пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът "Или главата на Чакъра - или смърт". Когато Чакър войвода паднал убит от предател, същия този Хаджи Демба строшил на две ятагана си и изпратил да го положат на гроба на Чакър заедно с неговото "Евалла", твърди легендата.

Изложени днес в двора на музея чукове на самоковите, прави впечатление, нямат по себе си намек за ръжда, нищо, че са железни. От какво и как са направени, служителите само вдигат рамене.

В края на XVIII век тук се формира художествена школа, която в продължение на десетилетие дава огромен принос в културното изграждане на нацията ни. Художествената школа е свързана най-вече с няколко фамилии. Захари Зограф и брат му Димитър са учени от баща си Христо. Никола Образописов от своя баща Иван. За жалост след въвеждането на книгопечатането този занаят запада, тъй като става значително по-евтино да бъдат отпечатвани картините, при това в много копия.

Имената на Атанас Карастоянов, Георги Клинков, Никола Образописов, Станислав Доспевски и други са свързани и с гравьорството, развило се във връзка с работата на първата печатница в България, основана в Самоков през 1828 г. от Никола Карастоянов, като тя може да се види в градския Исторически музей. В залите са изложени и оригинални пособия и инструменти, използвани от зографите.

Една от гордостите на града е Байракли джамия, за която се предполага, че е строена и изписвана от християнски майстори, защото е в стила, характерен за Самоковската школа. До една от колоните и през 60-те години на миналия век откриват груб чертеж на църква, който прилича на тази в Рилския манастир. От другата страна има изписани имената на Ристо, Коста и Йован (Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов). Това дава основание да се смята, че именно те са я зографисвали.

С началото на евтиния внос на стомана от Запад и Освобождението на България и самоковството запада, тъй като страната вече не е в границите на империята и не може да търгува свободно стоките си. Упадъкът и разорението на занаятите протича твърде интензивно и болезнено в Самоков. Класовата диференциация довежда до остри социални противоречия и конфликти, поражда и разпалва класова борба. Затова и тук бързо се настаняват новите за времето си марксистки идеи.