Следовникът на дядо Добри си отиде забравен

• След като дари 50 000 лв. за храм в Каспичан
• Кончината на големия благодетел минава тихомълком

Стойчо Стойчев, човекът, който дари 50 000 лв. за храма "Св. Пантелеймон и св. Седмочисленици" в Каспичан, е угаснал забравен навръх 24 май, научи "България Днес". За съжаление, кончината на щедрия дарител минава съвсем тихомълком и никой от освен най-близките на Стойчо така и не научава, че той си е отишъл от този свят.

"Да, отиде си забравен. Дори много забравен."

Това сподели с болка пред "България Днес" Десислава Маринова от семейството на дядо Стойчо.

"Стойчо беше обявен за почетен гражданин на Каспичан заради голямото дарение, което направи за храма. В деня на неговата кончина се обадих в общината, за да съобщя скръбната вест. Прехвърлиха ме към службата, която отговаря за тъжните обреди. Там също обясних какво се е случило. На погребението не дойде нито един човек от местната власт. Не намериха за нужно да изпратят поне венец или да направят некролог. Абсолютно нищо! Отец Милен извърши опелото. За съжаление, той вече също е покойник."

Само преди малко повече от година цял Каспичан се гордее със своя дарител. Дядо Стойчо е поканен е като почетен гост в храма "Св. Пантелеймон и св. Седмочисленици" през август 2023 г., когато черквата е окончателно завършена. Строежът е продължил цели 19 години, а достолепният мъж е най-големият личен дарител със сумата от 50 000 лв. Стойчо Стойчев е наричан следовник на легендарния дядо Добри, просякът, приеман от мнозина за светец заради даренията си за православни храмове.

Приживе Стойчо разкри пред "България Днес" своята разтърсваща лична история.

"Дадох 50 000 лв. за храма в Каспичан, защото това бях обещал на сина ми Пламенчо, който си отиде от този свят - сподели тогава дарителят. - Дълги години момчето ми страдаше от рядка болест, която се нарича таласемия. Трябваше всеки месец да му се прелива кръв по веднъж или два пъти. Пътувахме до Варна при доцент Дянков, който сега също е покойник. От многобройните кръвопреливания Пламенчо получи срив на бъбреците. В организма се натрупва желязо и въпреки че момчето ми ходеше и на хемодиализа, трябваше да се подготвим за неизбежното. Обещахме си, че който остане на този свят по-дълго, ще дари 50 000 лв. за църквата в Каспичан. Синът ми почина на 42 години. Поддържах го, докато можех... Той е сред хората в България, които са живели най-дълго с такова заболяване. Аз, разбира се, удържах на думата си. Обичам да давам на другите."

Стойчо прави и други дарения. Изпраща пари на болно момче, което било на прага на смъртта, но се преборило. Щедрият българин цял живот е работил и е спечелил парите си с труд. През годините на социализма е моделиер и главен конструктор в завода за стъкло и порцелан "Китка" в Нови пазар. Пенсионира се, но не спира да работи. Прави си собствен малък цех за изпичане на полупорцелан. Назначава и две жени, които да му помагат.

Животът на дядо Стойчо минава през различни изпитания, но той никога не се предава. Губи своята спътница в живота преди 15 години, но силната му вяра в Бог и в доброто продължава да го съпътства до днес.

"Аз съм спокоен човек, никога на никого не съм завиждал - разкрива своята житейска философия 88-годишният българин. - Постигнал съм доста и материално съм добре. Парите ми стигат. Дори мога да давам на другите. Мъчно ми е, че в България има толкова много бедни хора. Моля се на Бог тоя народ да разбере, че със злоба и разделение нищо не се постига. Дано да се вразумим най-после. Възхищавам се на хора като дядо Добри. Ще бъда горд, ако съм заслужил да ме сравняват със светеца от Байлово. Такива като него трябва да има повече в нашата страна!" - казваше приживе дарителят.

По-малко от година след този разговор дядо Стойчо и дядо Добри са заедно на небето, но делата им на полза роду остават.

"Наскоро научих за кончината на Стойчо - сподели пред "България Днес" отец Андрей, който сега служи в храма "Св. Пантелеймон и св. Седмочисленици" в Каспичан. - Познавах го приживе, беше много уважаван в нашата общност. Хубаво е да се говори за хора като дядо Добри и дядо Стойчо и примерът им да се предава на хората. Вярвам, че няма да бъдат забравени, защото делата им остават тук, на Земята."