Олимпийската шампионка Стойка Кръстева: По-важно е дъщеря ми да е добър човек, а не боксьорка

В Париж отнеха финала на Хавиер Ибанес, трябваше да се бие за златото

Коя е тя

Стойка Кръстева (по баща Петрова) е първата българка, която печели златен медал в бокса от олимпийските игри в Токио 2021. Кариерата й започва в Добрич, където 13 години се състезава за едноименния клуб в града, след което от 2012 до 2018 г. се боксира за "Русе". От 2019 г. е в столичния "Локомотив", където днес е треньорка на деца и младежи. Освен в Токио участва и на олимпиадата в Лондон през 2012 г., където завършва пета. Сред постиженията й са още два пъти европейска шампионка и два пъти световна вицешампионка. Специално за читателите на "България Днес" Кръстева говори за треньорството, майчинството и по актуални теми в бокса.

- Г-жо Кръстева, известно е, че преди бокса сте били запалена по футбола. Следите ли го в днешни дни и имате ли си любим отбор?

- Не следя футбола, но чисто любителски имам интерес в клуба по бокс, в който съм треньорка - с децата често ритаме. Нямам любим отбор, но ми се налага да гледам мачовете на "Арсенал", тъй като съпругът ми е фен на отбора.

- Как вървят тренировките ви в момента? Как се чувствате като преподавател?

- На приливи и отливи, както се казва. При едни нещата се получават, а при други не, но като цяло вървим в положителна насока. Има постоянен наплив на деца, което за нас е удовлетворяващо и ни показва, че си вършим работата както трябва.

- Какво е най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквате като треньорка на новото поколение боксьори?

- Предизвикателство е да ги накарам да бъдат постоянни. Днешното поколение иска нещата да се случват веднага и без много усилия.

- Какво е вашето мнение за успеха на Хавиер Ибанес, който спечели бронзов медал в бокса за България на Олимпийските игри в Париж?

- Не знам дали го лишиха от златния медал, но със сигурност го лишиха от финал. За мен той победи на полуфинала, когато му присъдиха загуба. Твърдях, че ще вземем медал от бокса, защото всички наши български боксьори бяха много добре подготвени и имаха реалните шансове да вземат медали.

- Въпреки всичко в други дисциплини видяхме какво направиха Карлос Насар в щангите, Боряна Калейн в художествената гимнастика и т.н. Вие какво мислите?

- Това е поредният повод за гордост за България. Показваме, че въпреки всички трудности и скандали около бокса и щангите спортистите и треньорите си вършат работата, за да могат да са на ниво на големите форуми.

- За съжаление, олимпиадата бе белязана от скандала с участието на жени с транссексуална идентичност в бокса...

- Това оказва огромно влияние върху бокса. Това не е редно, тъй като няма как да бъдат равнопоставени жени с мъже. Както знаете, тези хормони, които те имат, по никакъв начин не могат да се компенсират от жените, колкото и да тренират. Олимпийският комитет трябваше да вземе най-правилното решение, което е просто тези двама състезатели да прекратят своето участие и да не се състезават при жените. Цял живот говорим да няма насилие на мъжете над жените и в един момент ни го натрапват това и го приемат за нормално.

- Какво мислите за популяризирането на бокса чрез инфлуенсъри като Джейк Пол, който скоро ще има мач с легендата Майк Тайсън?

- Всичко това с инфлуенсърите е направено за шоу и за пари. Не вярвам, че би активизирало повече спортисти. Основната на всичко са популярността и средствата.

- Какво е мнението ви за победата на Даниел Дюбоа над Антъни Джошуа? Вярвате ли, че това е началото на нова ера в тежка категория?

- Всичко е възможно. В тежката категория нещата са много по-различни от средните и леките категории. Един удар може да бъде фатален и да реши кариерата на един боксьор. Надявам се, че това няма да е краят на Джошуа и най-важно е той какво ще реши занапред.

- Извън бокса кой е най-важният ви "медал" в живота?

- Нямам съмнение, че това е моето детенце, Цвети. Тя е една прекрасна "щуранка", както ние я наричаме, и е най-голямото ми щастие в личен план.

- Макар дъщеричката ви да е още малка, планирате ли да я запишете на бокс или по-скоро бихте избрали друг спорт за нея?

- В интерес на истината за мен най-важно е да стане добър човек. Нямам някакви болни амбиции да става боксьорка като мен. Със сигурност ще спортува нещо, но ще бъде каквото тя си избере, за да си изгради навици и много други качества, които се постигат със спорта.

- Как се справяте с балансирането на ролята си на майка и треньорка?

- Трудно е понякога, но засега успяваме да намерим баланса. Често я взимам в залата със себе си, децата свикнаха с нея и тя с тях. Помагат ми, когато се налага. Най-големият проблем е по време на състезание, когато трябва да съм в ъгъла и няма как да е до мен. Тогава се включват другите деца и я занимават, докато аз съм ангажирана.

- Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли направили нещо по различен начин в кариерата си?

- Не бих променила нищо в кариерата ми. Въпреки че съм имала моменти, в които съм мислила, че това, което правя, е лошо и не е добре за мен. Нещата, които са се случвали, са били нужни, за да стигна до олимпийския връх в Токио. Поглеждайки назад, всяко едно нещо ми се е случило с причина, за да мога да се превърна в човека и спортиста, който съм днес.

- Какво бихте посъветвали младите момичета, които искат да се занимават с бокс?

- Да бъдат постоянни и да не се предават пред всички трудности, защото пътят към успеха е доста трънлив. Когато успееш да пребориш всичко, да се изправиш и да продължиш, това ти дава сили във важните моменти да стъпиш на върха.