(ИНТЕРВЮ) Синът на Андрей Луканов - Карло: Поръчителите на убийството на баща ми бяха много високо
Нямаше политическа воля да бъдат разкрити, в процеса имаше страшно много абсурди
Кой е той
Карло Луканов е син на убития премиер Андрей Луканов. На 2 октомври т.г. се навършиха 28 години от престъплението, като остават още само две до изтичане на давността. В края на 2021 г. Карло става юрист и е вписан като адвокат към Софийската адвокатска колегия. След раздялата с майката на детето си води дълга битка за пълноправно родителство. През 2008 г. създава организацията "Бащи за отговорно родителство", с което започва битката за споделено родителство между двамата родители при развод.
- Г-н Луканов, преди броени дни се навършиха 28 години от убийството на баща ви - бившия премиер на България Андрей Луканов. Остават само 2 г., преди да изтече давността за разкриване на престъплението, мислите ли, че може да има развитие?
- След толкова години, каквото и да се направи, ще бъде след дъжд - качулка. Не че не искаме да се разкрие. След 30 години не знаем виновниците дали са живи или не. Това е показателно за абсурда, в който живеем. Тези престъпления са трудни за разкриване, защото те са най-добре обмислените. Когато някой извършва битово престъпление, той не мисли много и то се разкрива бързо. Докато при баща ми има създадена сложна организация, мислено е как да се направи.
- Какво беляза процеса за убийството?
- По това дело имаше страшно много абсурди и нямаше политическа воля да се разкрие. Абсурдно е, че тези, които бяха съдени като биячи на заподозрените, съдът ги оправда, а от друга страна, отмени присъдата на първоинстанционния съд заради съмнения, че е имало насилие.
- По делото имаше самопризнания, пистолет, но нямаше осъдени. Защо?
- Имаше доказателства, но всички бяха косвени, нямаше нито едно пряко доказателство. Много се писа за торбата с косми, от която пращаха чак в Америка за изследване. Ако космите бяха на някой от заподозрените, това би го свързало пряко и би било сериозно доказателство. Това, че няма, също не е много странно, защото е ясно, че клошарят извършител не си е слагал торбата на главата. Някои от косвените доказателства не бяха приети заради грешки на разследващите. Може да се случи винаги, не мога да твърдя, че нарочно е направено. Навсякъде по света едно доказателство, което не е иззето по надлежния ред, не може да се ползва при обвинението. В наказателния процес най-много права има подсъдимият. Демокрацията е приела, че е по-добре да има престъпници на свобода, отколкото невинни в затвора.
- Запознавали ли сте се със секретните материали, приложени по делото във военния съд срещу полицаите, обвинени за насилие над заподозрените?
- Когато ходих да се запознавам с материалите в следствието, ни показаха само тези папки, които ще влизат в съда. Разбрахме, че има още доста папки, но не ми е даван достъп до тях. Те са свързани с другите версии, по които се е движило разследването. Имало е и други заподозрени, по тези линии също е работено.
- Бихте ли отишли да се запознаете с цялото дело, когато го разсекретят?
- Не знам дали искам. След толкова време не знам дали нещо може да се научи или да се направи.
- Като близки задавате ли си още въпросите "кой" и "защо"?
- За мен не са важни толкова извършителите, колкото поръчителя. Убеден съм, че дори да е участвал строителният предприемач, когото съдиха, не е той поръчителят. Поръчителите трябва да се търсят някъде доста по-високо. Не искам да назовавам имена.
- Тогава нещата се преплитат около битката за ръководството на БСП, такава има и в момента. Как ще коментирате тези процеси?
- Тогава ръководството на БСП направи много грешки. Това беше началото на плъзгането й надолу. От партия, която се бори да е първа, стигна дотам да е на ръба на влизането в парламента. Аз съм член на социалдемократическа формация, но като човек с леви убеждения не ми харесва това, което се случва в БСП. България има нужда от силна лява партия, но политиката, която води БСП в последно време, отива на консервативна партия, не на лява. В България нищо не си е на мястото - ПП-ДБ си слагат етикет дясна партия, а реално са по-леви и от БСП. БСП, която би трябвало да е лявата партия, се държи като класическа консервативна партия. Неслучайно симпатизират на Тръмп, а ПП-ДБ симпатизират на демократите, които са американската левица. Живеем в държава на абсурда! Трябва нещо да стане, да се сепнем! Няма кой да ни оправи държавата, ако не ние самите.
- Как оценявате ситуацията в политиката пред прага на поредните избори?
- Сегашните партии са се изложили толкова, че българите са демотивирани да гласуват. Самата концепция на демокрацията е в криза - партиите от изразители на интересите на някакъв социален слой са се превърнали в търговски дружества. Все едно рекламират един прах за пране с различна марка. В цяла Европа е такава криза. Ако мога да измисля как се оправя това, трябва да ми дадат Нобелова награда. Човечеството ще стигне до нов модел, ако не се унищожим преди това.
- Какви са проблемите във вашата област? Вие от години се борите за правата на бащите и за споделено родителство.
- В материята, с която се занимавам, виждам най-големите абсурди в правото. Съдът постановява решение - при кого да живее едно дете и другият родител кога да го вижда, но това решение не се изпълнява. Съдът не защитава това решение, а тези, които не го изпълняват. Отказва да ги осъжда, макар за тях да има предвидено наказание в Наказателния кодекс (НК). Ако съдебен изпълнител наложи глоба на родител, най-вече майка, която не изпълнява съдебното решение, съдът се чуди как да я оправдае. Това означава, че съдът плюе в лицето на самия себе си. Съдиите, които оправдават хората, неизпълняващи съдебни решения, обезценяват труда на колегите си и на институцията, в която работят. Липсва държава! България е осъдена вече 9 пъти в Съда в Страсбург за неизпълнение на тези решения. Няма държава, която да не уважава съдебните си решения. Това е причината и никой да не се съобразява с правилата на пътя и много други.
- Докога ще продължават т.нар. родителски войни, работи ли се в посока промяна на мисленето, медиация?
- В момента самият закон вкарва родителите във война, защото заставят съда да избере един от двамата. Ако се въведе презумпцията за споделено родителство, това означава, че двамата родители са еднакво добри и ако единият смята, че другият не е достатъчно добър, трябва да го докаже. Така е не само на Запад, но и в Румъния, Гърция.
- Трябва ли да е регламентира това?
- Трябва да се изпълняват законите и да се осъвременят, да се създаде система, която да помага на хората да не воюват.