Наследник на Панагюрското съкровище: Решението на съда мирише на престъпление

На 8 април Върховният административен съд (ВАС) беше категоричен, че Панагюрското съкровище остава на България. В съдебното решение е записано, че актът на вписване на намирането на съкровището не подлежи на съдебен контрол.

„Усещате ли? Мирише на престъпление", коментира ден по-късно решението наследникът на откривателите Павел Цветанков.

Той бе категоричен, че не може административен акт да не подлежи на контрол от ВАС и допълни, че такова основание за отказ е смешно за всеки, запознат с историята.

Във връзка с тезата, че мястото, на което е открито съкровището, е държавна земя, Павел Цветанков обясни, че „няма вложени доказателства в кориците на делото в подкрепа на тази теза" и допълни, че Законът за национализация на индустриалните предприятия от 1947година не включва тухларната фабрика в Панагюрище и нивата на Георги Топалов, където е намерено съкровището.

Наследникът на откривателите на златото бе категоричен, че ще обжалва решението:

„Разбира се, ще си изложим становището писмено. Надяваме се петчленният състав да бъде така добър да прочете Закона за национализация на държавните земи от 1947 година, да установи, че тухларната фабрика и нивата на Георги Топалов не фигурират в него и да докаже нашата правота."

Павел Цветанов обясни, че единственото, което иска в момента е истината, тъй като Панагюрското златно съкровище е придобито чрез престъпление от държавата. Той бе категоричен, че неговите дядовци никога не са подписвали акт за дарение и че Пловдивският музей не притежава приемо-предавателен протокол, с който да получи тази вещ, но въпреки това съкровището е вписано в инвентарната им книга.

„По тази логика и египетските пирамиди могат да се впишат в инвентарната книга на Пловдивския музей или на всеки друг музей", коментира Павел Цветанков.

Мъжът подчерта, че Законът за старините, който е бил в сила от 1911 г. до 1970 г., е този който изяснява собствеността на съкровището. Според него намереното на частна земя принадлежи по равно на този, който го е намерил и на собственика на земята. В случай, че държавата желае да го притежава, следва да го оцени и откупи.