Мистерията на живите мъртъвци

Големият интерес към магиите, тайните ритуали на различни секти, филмите и романите са създали около вуду фантастичен ореол и са породили множество небивалици. На вуду приписват канибализма, оргиите, призоваването на зли духове и всички възможни ужаси и кошмари, които болното въображение на западния човек може да измисли. Какво всъщност се крие зад това религиозно вярване, практикувано от хаитяните?

"Мъжът лежеше на земята, без да показва никакви признаци на живот. По тялото си нямаше следи от насилие. Отвсякъде беше обграден от тълпа негри. Едни бяха напълно голи, други облечени в дълги широки ризи. Предвождаше ги старец с вълнени дрехи, а на ръката си носеше гривна от слонова кост. Той се провикна към останалите, размахвайки ръце.

Аз помолих негрите техният жрец да ми позволи да видя мъртвеца. Исках да се убедя, че това наистина е труп. Получих съгласие. Надвесих се над як човек с широк гръден кош и силни ръце. Бързо повдигнах клепачите му, за да проверя реакциите на зениците. Не последваха такива, нито пък имаше признаци за сърдечен ритъм. Този човек без съмнение беше мъртъв.

Когато се отдръпнах от трупа, негрите отново го наобиколиха. С ниски гласове запяха ритмична песен. Трудно е да се нарече песен това, което чувах, по-скоро беше нещо средно между вой и ръмжене. Те ревяха все по-бързо и все по-силно. Тези звуци ги чуват и мъртвите - помислих си аз. Какво беше моето изумление, когато точно това се случи? Изведнъж мъртвецът прокара ръка по гърдите си и се опита да се преобърне. Участниците в ритуала завиха още по-силно. Яростно забиха барабани. Лежащият в центъра на кръга човек се претърколи по корем и бавно се изправи на четири крака. Неговите очи известно време не реагираха на светлина, бяха широко отворени и гледаха напред..." Така в началото на ХХ век е описал ритуал за възкресение на мъртвец и превръщането му в зомби пътешественик из африканската държава Дахомей, откъдето практиката за зомбиране е внесена в Хаити чрез робите. Става дума навярно за вуду ритуал, който практикуват 80-90% от населението на Хаити.

Според етнографите, изучаващи религиозните вярвания на хаитяните, вуду е религия с африкански корени, но претърпява значителни изменения под влияние на католицизма. Тя има своите храмове, в които служат бунгани и манбо - жрец и жрица. В градовете ги наричат татко и майка. В селата церемониите се извършват обикновено на открито. По време на службата звучат енергични ритми от барабани, пеят се песни и хората танцуват. Всичко това според вудуистите се прави, за да изпаднат в транс вярващите и да се подготвят за овладяване от духовете, на които се кланят. Повиканият от жреците дух се вселява в някого от участниците в церемонията, превръщайки се в негов "ездач". В новия си облик духът пее, танцува, разговаря с хората, дава им съвети, наказва провинилите се. Хората от своя страна му се покланят, поднасят му подаръци, молят за опрощение и закрила. Големите празници продължават по няколко дни, правят се пиршества, принасят се в жертва птици и животни.

Вудуто учи, че човек е съставен от няколко части: тяло, умиращо след смъртта, и четири души. Главните са - "гро бонандж" и "ти бонандж". Гро бонандж съвпада с това, което ние наричаме съзнание и личност. Когато човек умре, според вуду личността продължава да съществува. Веднага след смъртта тя е най-уязвима и може лесно да бъде обладана от зли духове.

Ти бонандж също е част от личността, но в голяма степен е резервоар на духовната енергия на човек. Вудуистите вярват, че ако магьосникът-жрец я обладае достатъчно силно, може да използва лишеното от душа тяло като роб.

Хаитяните различават два вида зомбита. Първите са мъртъвци, върнали се към живота и лишени от душа. Вторите - душите на мъртвите са обладани от вещици, използващи ги за магически цели.

Автор: Румяна ГЕНАДИЕВА / в. "Жълт труд"