Българинът на "Мистър Олимпия" Живко Петков: Всички взимат допинг!

Дори в шаха го употребяват

Кой е той

Живко Петков ще участва на най-голямото състезание по културизъм в света "Мистър Олимпия". Той е в категория класическа физика и ще мери сили с над 60 бодибилдъри на 12 октомври. Здравенякът сподели любопитни подробности за живота и подготовката си пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Живко, как се чувствате преди най-голямото състезание в кариерата ви "Мистър Олимпия"?

- Чувствам се добре, спокоен. Това е върхът в нашия спорт. По-нагоре няма. Учудващо за мен и близките ми няма никакво напрежение в мен. По-скоро съм радостен, че успях да стигна до заветната цел. Не е последната, но целта беше да се класирам на "Мистър Олимпия". Очаквам много силна конкуренция. Ще бъдем 63 състезатели, най-добрите на планетата в тази категория.

- Каква е причината да има толкова много участници в класическия културизъм? Другите категории са по 20-25 човека.

- Нашата категория придоби голяма популярност, защото е по-постижима и по-близка до нормалния човек. Относно тежката категория - не много хора на планетата могат да достигнат такива размери. Изисква много повече работа и генетичен потенциал.

- За първа година ще участвате. Имате ли цел?

- Разбира се, не отивам на туризъм. Целта ми е да се представя достойно и максимално добре. Нашият спорт е субективен, зависим от съдии. Ще дам всичко от себе си, а каквото трябва, ще стане.

- Как се стигна до класирането ви?

- От две години съм професионалист. Миналата бях на косъм да се класирам. На последното състезание в България - за първи път имаше професионално - завърших втори. Целта беше тази година вече да се класирам за "Мистър Олимпия". С треньора ми Митко Атанасов направихме план със състезанията, след като излезе календарът. Реших да направя възможно най-много, за да си увелича шанса да се класирам. Само шампионът печели, докато преди две години имаше класиране по точки. За мой късмет или не, още на второто състезание се класирах. Това е добре, от една страна, но от друга, не е много. Имах три месеца до "Олимпия" и трябваше да държа формата. Така реално пет месеца съм в състезателна форма, което е доста трудно. Не бях го правил досега.

- Гоните ли някакво класиране тази година?

- Щастлив съм, че успях да се класирам за най-великото шоу на всички времена. Вече догодина мога да поставя някаква сериозна цел като Топ 10. Имам още два-три килограма да уплътня в категорията, в която съм.

- Как започнахте с културизма и бяхте ли си поставил за цел да стигнете някой ден на "Мистър Олимпия"?

- Започнах като хоби. 2006 година стартирах тренировките любителски. Мой приятел ме запали. Беше постоянно с кутиите с храна във фитнеса. Покрай него и аз започнах. 2013-а беше първото ми състезание. Никога не съм си поставял висока цел като "Мистър Олимпия". Допреди 3-4 години през главата ми не е минавало, че ще стигна дотук. Винаги съм гледал стъпка по стъпка нещата. И вече съм тук.

- Помните ли състезанието, след което повярвахте, че сте добър и можете някой ден да стигнете до "Мистър Олимпия"?

- Винаги съм смятал, че мога да стигна до там. В нашия спорт се изискват страшно много лишения. Било липсата на сън, на внимание към близките, на нормалните неща, които хората правят всеки ден. В дългосрочен план това се отразява на връзките на хората. Нещото, което най-много ме е притеснявало и спирало, са финансите. При нас подготовката не е три месеца, а е целогодишно 24/7. Трябва да си на диета нонстоп, да тренираш. Това е нещо, което винаги ме е притеснявало. За мое щастие от първия ден първият ми спонсор е до мен. Последните години имам и други. Може би, когато станах европейски шампион 2016 година, осъзнах, че имам потенциал да стана световен и след това да гледам към "Олимпия".

- На месец колко ви излиза издръжката?

- Има много билки, добавки от здравословна гледна точка. Храната е основното перо, тъй като е целогодишно. Между 3000 и 4000 лева на месец си отиват. Въпреки спонсорите аз работя. Треньор по фитнес съм.

- Започнаха ли още в началото, когато тръгнахте по състезания, да ви се получават нещата?

- Да, от първата година. 2013-а ми беше дебютното състезание в Пловдив, класирах се втори. След седмица имаше Балканско и там завърших трети. Това страшно ме мотивира и си казах, че тези момчета догодина ще ги победя. Напролет станах първи, след това и балкански шампион. На европейско взех четвърто място. Следващата цел беше да превзема първото място и там. 2016 година продължих с треньор Митко Атанасов. Тук, в България, имаше разногласия откъм съдийство.

- Вие ставате трети на републиканско, а на европейското втори. Това е голям куриоз.

- Това стана 2016-а. Две години по-късно се случи същото. Само че тук станах втори, а на европейското първи. Отказаха ме от състезания тук, в България. Важното е, че навън, когато си подготвен, няма как да не те оценят. Макар че и там има понякога разминавания.

- А каква е причината? Само заради субективните критерии на съдиите или има фаворизиране на дадени състезатели, подкупи?

- Подкупи едва ли. По-скоро е субективно. Колкото си по-популярен, съдията те знае и те очаква на тази сцена. По-известни, инстаграм звезди или дългогодишни състезатели винаги са леко напред. С времето, ако продължаваш да упорстваш, те забелязват. Ще победиш, ако си по-добър.

- Много коментирана тема е допингът в културизма. Какво е вашето мнение и има ли някаква граница, за да е равностойно за всички състезатели?

- Смешно е, когато някои хора се опитват да залъгват, че в професионалния спорт няма допинг. В който и да е професионален спорт - дори в шаха, има допинг. В шаха е за запаметяване. В повечето спортове за издържливост допингът е много повече, отколкото при нас. Става дума за колоездене, плуване и т.н. При нас на "Мистър Олимпия" нямаме допинг тестове. Имахме на европейско, на световно. Номерът е да избягаш от допинг теста. Това е цялата работа. Който смята, че е много лесно с допинг, да заповяда да пробва. Допингът помага на тялото да се възстановява малко по-бързо и да усвоява храната по-добре. Белтъчният синтез се увеличава. По този начин тялото се възстановява по-леко от тежките тренировки. Това не означава, че не спазваш диета, не тренираш тежко по два пъти на ден. Допингът няма да свърши работа на състезанието. Всички състезатели взимат допинг, но един става първи. Не защото е употребявал повече, а защото е бил много по-стриктен от другите в годините. Това е разликата между шампиона и останалите. Разбира се, за любители абсолютно отричам допинга. Няма смисъл да взимат такива неща. Те не знаят как да ги употребяват и само могат да си навредят с тях.

- Колко е опасно? Вие сте фитнес треньор и със сигурност ви питат.

- Доста момчета съм отказал. Те са млади, допингът е в тях, хормоните им бушуват. Могат да се постигнат много добри резултати и без това. Но могат и да си навредят. Когато ядеш вредна храна, приемаш вредни напитки, допингът ускорява усвояването им. Той засилва вредното действие на храната. Това са лекарства, които са измислени за подпомагане на човешкото тяло. И ако прекаляваш дозата, с времето то има страничен ефект.