Реликва на Гунди пътува 58 години и 7264 км!

Антикварят Иван Христов от Мездра купува английско меню с подписите на националите на Витлачил

Футболна реликва, пропътувала над 7000 км и оцеляла цели 58 години, е в ръцете на читателите на "България Днес" благодарение на заклетия футболен запалянко и антиквар от Мездра Иван Христов!

Привърженикът се свърза с репортер на редакцията, за да покаже на страната за първи път подписите на всички национали от селекцията на Рудолф Витлачил, които бранят честта на родината на световното първенство през 1966 г. в Англия! Футболистите са сложили параф на гърба на меню в елитен ресторант в Манчестър, град, който се намира на 7264 км от София. Иван, който често пътува от Мездра до столицата, за да купува стари книги, попада на антиката и не се пазари за цената. От снимката става ясно, че момчетата на Витлачил са избирали измежду печени телешки ребра, печено агнешко в сос, пълнен свински джолан с ябълков сос, печено пиле с галета. Гарнитурите са брюкселско зеле, моркови, пресни варени картофи. Десертите - йоркширски пудинг, ябълков тарт, плодова мелба. Отделно се предлагат отбрани сирена.

За съжаление, на футболния терен това, което предлагат нашите момчета, е далеч от класата на въпросния ресторант.

Първият мач на българите е на "Гудисън парк" в Ливърпул срещу световните шампиони от Бразилия.

Анализите на ситуацията преди мача в нашата преса са доста оптимистични.

"Вярно е, че Пеле и Гаринча могат да играят с неподражаема фантазия, но вторият не е във форма, а първият все още не е доказал в Европа своята класа", пише "Спорт". Изданието напомня, че гръбнакът на бразилския отбор е "поостарял". От друга страна, нашите демонстрират самочувствие.

"Само няколко часа преди срещата бяхме при нашите футболисти - пише в своята кореспонденция пратеникът на "Спорт". - И останахме удивени от тяхното спокойствие. Не забелязахме нервно потропване с крак, бледност по лицата или други белези на боязън и напрежение.

"Преди мач от българския шампионат се вълнувам повече, отколкото сега", дословно заяви Динко Дерменджиев. Ала всичко това съвсем не значеше, че нашите момчета бяха вдигнали предварително бяло знаме пред световните шампиони. Tе просто знаеха, че ако някой ги ритне, това ще е ат, а не магаре. Но в същото време в очите им искреше едно неутолимо желание за борба. И вечно скритата надежда, че ще може да бъде победен и по-силният. И когато българските футболисти излязоха на терена на ливърпулския "Гудисън Парк" с националния герб на гърдите, те се хвърлиха с устрем и жар в борбата срещу своя силен противник. И с всяка измината минута уважението на 50 000 зрители растеше".

Зад кулисите остават скрити доста неща около тази среща, загубена с 0:2.

"За бразилците не знаехме нищо, преди да излезем срещу тях на игрището - признава години по-късно защитникът Александър Шаламанов за авторите на книгата "Българи юнаци". - Само бяхме чели какви футболисти са Гаринча и Пеле. Нямахме никакво разузнаване. Сами се бихме срещу Бразилия. Липсваше ни увереност, че можем да победим световните шампиони. Те на това световно не бяха в добра форма, но ние направихме доста грешки. Когато бразилците биеха фаулове, вместо да скъсим разстоянието на стената, стояхме дори по-далеч, отколкото е нужно. Редяхме се на по 10-11 метра от топката. Приличахме на агънца преди заколение. Така станаха и головете за Бразилия. Два чудесни фаула, изпълнени от Гаринча и Пеле, две попадения. Мачът завърши 2:0. Имахме своите шансове да вкараме гол, но ги изпуснахме. Загубихме, защото се бяхме стъписали от съперника."

За съжаление, България губи и другите си два мача на финалите в Англия, играни на "Олд Трафорд" в Манчестър. Падаме с 0:3 от Португалия и с 1:3 от Унгария. Единствения гол на световното първенство бележи Георги Аспарухов-Гунди. Неоспорим факт е обаче, че в онези години България е част от световния футболен елит. Както и че реликвата на антикваря Иван Христов ни връща към романтиката на онзи футбол, по който въздишаме с носталгия.

Футболна загадка

Читатели-приятели!

"България Днес" ви кани да станете част от едно футболно приключение, в което ще се опитаме да сглобим пъзела на реликвата, която публикуваме.

Въпросът е: Кой подпис на кой футболист принадлежи? Пишете ни на пощенски адрес: София, ул. "Св. св. Кирил и Методий" 84, или имейл: [email protected].

Нека заедно разгадаем любопитната енигма!