58 гният в затвора до гроб

Екип на "България Днес"

Две доживотни присъди, произнесени в рамките на два часа миналата седмица, върнаха доверието на обществото в правосъдието. Четири почернени семейства получиха възмездие, след като погребаха децата си заради жестоки касапници. Граждани пък коментираха, че съдебната система най-накрая е заработила.
Най-тежката присъда - доживотен затвор без право на замяна, получи на първа инстанция касапинът от столичния кв "Надежда" Владимир Бошнаков, който уби двама свои приятели, за да не им връща заеми. Първо ликвидирал Явор Иванов, като го застрелял, а трупът му изгорил край радомирското село Дебели Лаг. Дни по-късно примамил и друг свой кредитор - Емил Даскалов, че ще му връща парите. Застрелял го в главата и насякъл тялото му. Емил обаче предвидливо оставил писма къде отива и какво очаква да се случи след изчезването на приятеля му. Така полицаите се натъкват на чувал с нарязания труп в апартамента на убиеца.
Софийският апелативен съд върна вярата в правосъдието за почернените майки на двете жертви на клането пред клуб "Соло" през април 2009 г. При мелето бяха наръгани смъртоносно хокеистът Кирил Въжаров и Васил Александров, а приятелят им Кирил Димитров оживя на косъм. За зверската касапница градските съдии оневиниха единствения подсъдим Илиян Тодоров. Те прецениха, че доказателствата не водят до единствения извод, че той е убиецът. За апелативния съд обаче фактите са противоположни. Така Тодоров бе осъден на доживотен затвор.
Макар присъдите да не са окончателни, те препращат към хората, които са осъдени да стоят в затвора до гроб. За някои от тях няма и искрица надежда, въпреки че понякога се прокрадват идеи за отпадане на най-тежкото наказание. За сравнение - съдилищата в никоя друга страна от ЕС не отсъждат решетки доживот.
В България има 58 души, осъдени да стоят зад решетките до гроб. Най-много от тях - 12, лежат в Бургаския затвор, 10 са в Софийския, а 7 - във Варненския. 13 са останалите живи т.нар. смъртници, които са били осъдени на разстрел. Той обаче им се размина, след като парламентът прие мораториум на смъртното наказание, а през 1998 г. то бе заменено с доживотен затвор без право на замяна.
Бруталните убийци лежат в обособени зони с повишена сигурност. Те могат да участват в общи мероприятия само с осъдени от същата категория. След оценка на личността им, ако комисия прецени, че не са опасни, "доживотните" могат да се включат и в общи мероприятия с останалите лишени от свобода. Ако личността им не е опасна, може и да им позволят да работят в цехове или работилници. Работата обаче най-често се изразява в чистене на килии и коридори или в най-добрия случай затворници се трудят, като продават в лавката. В повечето случаи, дори и да искат да работят, трудно им се намира какво поради засиления интерес. Въпреки добрите условия на живот затворниците до гроб постоянно се оплаквали и пишели жалби срещу магистрати или надзиратели. Някои от тях превъртали, докато търкат нара.
Компания зад решетките им правят още 103-ма души, които са осъдени на доживотен затвор и за които съществува лъч надежда за замяна с по-леко наказание. 15 от осъдените доживот лежат в Бургас, 12 - във Варна, по 11 - в Ловеч и в Стара Загора, 10 - във Враца. За тях по закон 2 дни работа се зачитат за 3 дни престой зад решетките.
С най-дълъг стаж сред затворниците - 22 г., е Пламен Йоргов, който убил три деца в Гулянци. От 20 г. наказанието си изтърпява Георги Белчинов, който затрил съпругата си през далечната 1989 г.
Някои от осъдените не мирясват на топло. Преди 2 г. убиецът на тримата полицаи в "Люлин" Иво Кашавелов осъжда България в Страсбург, защото го извели на разходка в карето с белезници. Илиян Ангелов-Главата, който отне два живота, пък успя да се ожени зад решетките.

Спецохрана за четворния килър от Маноле

В края на 1995 г. невиждано четворно убийство разтърсва пловдивското село Маноле. На 2 ноември 35-годишният тогава Иван Кръстев Василев разстрелва с бащината си ловна пушка жена си Снежана Джамбазова, тъща си Елена, тъста си Рангел и дядото на жена си Вангел. Иван обезумял, след като съпругата му поискала развод. Опасявал се, че повече няма да види децата си - 9-годишния Красимир и 6-годишната Марияна.
Иван и Снежана били женени от 1985 г. Нейните родители обаче отказали да им дадат терен, върху който да си построят къща. На младото семейство му се наложило да живее с години във фургон. След това се пренесли на квартира в Карлово. Снежана често посещавала родителите си, които я настройвали срещу Иван. Накрая тя си взела децата и се върнала при родата си в Маноле, където станала касапницата.
Една нощ, след като научил, че Снежана подала молба за развод, Иван не могъл да спи от мъка по децата си. На сутринта грабнал пушката и потеглил към селото. Застрелял жена си пред очите на невръстните си деца. После пръснал черепите на тъста и тъщата си. Целите стени били опръскани с кръв и мозък. На тръгване заварил 82-годишния дядо Вангел да си пасе магарето на нивата и безцеремонно го пронизал като останалите с куршум 12-и калибър.
Отишъл в полицията и разказал какво е сторил. Униформените първоначално не му повярвали. Той заявил, че не съжалява и не го интересува как ще го накажат. На децата си обяснил да не се притесняват за избитите си роднини, понеже те искали да ги разделят с него.
Според психиатрите той е осъзнавал действията си към онзи момент. Кризата в отношенията със съпругата му отключила агресията. Пред съкилийниците си килърът разказал, че съжалява само за това, че не успял да убие шурея си Вангел и кварталния полицай.
Няколко месеца по-късно Иван е осъден на смърт чрез разстрел. Делото стигна и до президента Желю Желев, като четворният убиец моли за по-леката присъда доживотен затвор. Присъдата влиза в сила през 1999 г., една година след като окончателно е отменено смъртното наказание. Така масовият килър се отървава от куршума и остава с доживотен затвор без право на замяна.
В момента Иван лежи в Пловдивския затвор в зона със засилена охрана. На този етап той дори не работи зад решетките, както други лишени от свобода.