Археологът д-р Ценка Цанова за находките в пещерата "Бачо Киро": Хомо сапиенс е изглеждал почти като нас
Присъствали са на територията ни много по-рано, отколкото се е предполагало
КОЯ Е ТЯ
Д-р Ценка Цанова завършва магистърската си степен по археология в НБУ през 2000 г. През 2006 г. защитава докторска дисертация в Университета в Бордо, Франция. Сътрудник е на отдел "Човешка еволюция" на Макс-Планк Институт в Лайпциг, Германия. Автор е на публикации в най-престижните световни археологически научни списания. Ръководител е на множество проекти и в чужбина, и в България. Д-р Цанова е съръководител на проучванията в пещерата "Бачо Киро" в Дряново. Човешките останки, открити там, дават на науката нови впечатляващи разкрития и по думите на археолога може да се окаже, че преди 46 хил. години Хомо сапиенс е имал неандерталски родител и е тръгнал именно от нашите територии.
- Д-р Цанова, какво показват ДНК пробите от пещерата "Бачо Киро" и какво се знае до момента за древните модерни хора?
- Палеогенетичните изследвания показват, че всички открити останки принадлежат на ранни представители на Хомо сапиенс, живели преди около 45 000 години. Тези индивиди имат общ генетичен произход с популации, които по-късно са се разселили в Източна Азия и Америка и са допринесли за обогатяване на генетичния състав на съвременните хора в тези региони. ДНК анализите разкриват, че всички Хомо сапиенс от пещерата "Бачо Киро" имат в тяхното родословно дърво неандерталски предшественик, който е живял преди по-малко от шест поколения назад. Това показва, че когато модерният човек е пристигнал в Европа, той е имал контакти и се е кръстосвал с местните неандерталски популации. Вероятно тези събития са се случили на Балканите, което прави региона важен за разбирането на контактите между двата вида.
- Какво се знае до момента за Хомо сапиенс?
- Древните хора от пещерата "Бачо Киро" са изиграли значима роля в ранните миграции на Хомо сапиенс в Евразия. Тези миграционни вълни са били доста динамични и широкомащабни. Интересен факт е, че в Европа, преди около 43 000 години се заселват нови групи Хомо сапиенс, които генетично не са свързани с първите обитатели на пещерата "Бачо Киро". Това предполага, че миграциите в Европа са били многопластови и са включвали различни вълни от модерни хора, идващи от различни региони.
- Останки от колко човека са открити в пещерата?
- Открити са останки от поне пет различни индивида в долните пластове, като всички принадлежат към ранни Хомо сапиенс. Археологическите находки от тези пластове принадлежат съм култура, наречена Начален късен палеолит. Те са изключително важни, защото доказват, че модерните хора са присъствали на територията на днешна България много по-рано, отколкото се е предполагало. Според д-р Матея Хайдиняк, хърватски молекулярен биолог от екипа на Нобеловия лауреат проф. Сванте Пеебо, две от откритите останки вероятно принадлежат на един и същ индивид или дори на близнаци.
- Как са изглеждали хората, какво знаете за тяхното всекидневие?
- Ранните Хомо сапиенс от пещера "Бачо Киро" вероятно са изглеждали почти като нас и със сигурност са изглеждали по-различни от неандерталците. Неандерталците имат по-ниско и по-широко чело, по-изразени надочни дъги и по-голям нос, вероятно адаптация към студен климат. Техният череп е по-издължен, а тилът - по-изпъкнал. Телосложението им е било по-здраво и мускулесто, с по-къси крайници, което също е характерно за студен климат. За разлика от тях, при нашия вид Хомо сапиенс имаме по-високо чело, по-фин нос и като цяло по-грациозно телосложение, което е по-адаптирано към различни климатични условия. Според проф. Жан-Жак Юблен, ръководител на проекта от германска страна, Хомо сапиенс от пещера "Бачо Киро" показват по-здрави и стабилни анатомични характеристики според анализа на зъбната морфология. Вероятно е това да е вследствие на наследени неандерталски гени след кръстосване между видовете.
- Колко е била продължителността им на живот?
- Продължителността на живота в палеолита е била значително по-кратка от днешната - около 30-35 години. Този по-кратък живот се дължи на тежките климатични условия, високата детска смъртност, опасностите от хищници, болести, инциденти при лов и други причини.
- В какви климатични условия са оцелявали тогава?
- По времето на ранните Хомо сапиенс климатът в региона на днешна България е бил хладен и сух, тъй като е съвпадал с последния ледников период. Изследванията за климата по време на присъствието на Хомо сапиенс в пещерата са значително по-прецизни благодарение на директни данни от археологическите пластове. Д-р Сара Педерцани използва анализ на стабилните изотопи на кислорода в зъбния емайл на животни, които са били част от хранителния ресурс. Нейните изследвания показват, че първите Хомо сапиенс, населявали пещерата преди около 45 000 години, са били изправени пред сурови климатични условия. Въпреки това по време на този ледников период е имало и периоди на затопляне, както и налични ресурси като вода и дивеч, които са позволили на тези ранни човешки групи да оцелеят в региона.
- На какви други открития попадате в пещерата?
- Откритията от пещера "Бачо Киро" включват останки от ловувани животни, кремъчни и костни сечива, орнаменти и персонални украшения. Те предоставят ценна информация за всекидневния живот на древните хора. Те са ловували диви животни, изработвали каменни инструменти, вероятно събирали растения и плодове, и извършвали дейности, свързани с препитанието и обработката на материали като кожа, дърво, камък и кости, използвани за направата на инструменти, дрехи и украшения.
- Какви видове животни са ловували?
- Анализите на костите от пещерата показват, че са ловували големи тревопасни животни като бизони, коне, елени. Открити са и мъниста, изработени от бивни на мамут. Животинската плячка, ловена и обработена от обитателите на пещера "Бачо Киро" преди около 45 000 г., по време на Късния палеолит е била не само източник на храна, но и на суровини за изработка на инструменти и дрехи. Интересен е фактът, че дори и пещерните мечки, които са спали зимен сън в пещерата, са били използвани. Според археозоолога Джефри Смит тези мечки не са били активно ловувани, а вместо това са били намирани по време на съня си или когато не са се събудили от хибернацията. Кожите им вероятно са били използвани за направата на дрехи, а техните зъби за изработка на украшения, като висулки (пандантиви).
- Кога става разселването на Хомо сапиенс в Европа?
- Най-ранните доказателства за разселването им в Европа се датират от пещерата Мандрин във Франция, откъдето през 2022 г. бе публикуван зъб на около 54 000 години. Въпреки това той не е подложен на директна генетична или радиоактивна датировка, което оставя известни съмнения относно контекста на находката. Други находки, като черепа от Злати Кун в Чехия, датиран на 45 000 години, също са без ясен археологически контекст. В пещерата Илзенхьоле в Ранис, Германия, наскоро бяха открити останки от Хомо сапиенс, датирани на 47 500 години, които също са открити в екстремно студени климатични условия, но с ограничено количество артефакти и фаунистични останки. Тези находки показват, че разселването на Хомо сапиенс в Европа започва много преди 45 000 години, но не всички опити са били успешни. За разлика от други ранни групи Хомо сапиенс в Европа, тези от пещерата "Бачо Киро" вероятно са успели да се адаптират по-добре към климатичните и екологичните условия, като по този начин са получили демографско предимство. Тази успешна адаптация е допринесла за постепенното изместване на неандерталците, които дотогава са доминирали континента. Гъвкавостта в използването на ресурси, усъвършенстваните ловни и технологични умения, както и способността да се използват отдалечени източници на суровини са ключови фактори за този успех.
- Какво предстои оттук нататък като изследвания в пещерата?
- Все още има довършителни дейности, свързани с разкопките, които трябва да бъдат извършени, за да може да се пристъпи към консервация и реставрация на обекта. Този обект е особено важен, тъй като представлява най-богатия и пълен набор от данни за това време в Европа, предоставяйки ключови доказателства за адаптацията на първите Хомо сапиенс в региона. Замисляме също така и изложба в Исторически музей – Дряново, и международна конференция в рамките на Международния съюз за праисторически и протопраисторически науки (UISPP) и Комисията 8 за Късен палеолит на Евразия, предстоят и още публикации.