Проф. Кирил Карамфилов: Имаме план как да подарим сърдечно здраве на всички нас

Високите нива на холестерола са тихите убийци, защото оплакванията се появяват твърде късно

Проф. д-р Кирил Карамфилов е настоящият председател на Дружеството на кардиолозите в България.Той е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”  в София, член е на Европейското кардиологично дружество, заместник-председател на Българското дружество по интервенционална кардиология и републикански консултант по инвазивна кардиология. Има над 300 публикации и изнася лекции на много научни форуми в страната и чужбина.

- Защо България продължава да заема водещо място сред европейските страни по сърдечносъдова смъртност, проф. Карамфилов? Кои са рисковите фактори, които ни нареждат сред първите в тази негативна класация?

- Няма прост отговор на този въпрос, защото са многобройни причините българинът да живее 10 години по-малко в сравнение със средноевропейското равнище: мъжете – с 12 години, а жените – с 8 години.

Причините се разделят на 3 групи. На първо място, липсва ефективна система за превенция, а трябва да започнем с профилактика на сърдечносъдовите заболявания.

На второ място, българинът много слабо познава здравословния начин на живот, стойностите на рисковите елементи, които биха могли да му навредят. Става дума за кръвното налягане, холестерола и кръвната захар, за двигателната активност... Трябва хората да разбират по-добре кои са границите, които им гарантират не само сърдечно, а и общо здраве.

И на трето място, бих сложил лечението, защото в здравната ни система има какво да се подобри в множество направления.

Комбинацията от тези 3 групи причини води до повишената смъртност. А рисковите фактори са добре известни. Много мои колеги от медиите и интернет каналите ги изброяват – високите стойности на холестерола, на кръвното налягане, на кръвната захар, обездвижването... Разбира се, има и неща, които не можем да променим – възрастта, пола – при мъжете рисковете са повече, както и фамилната обремененост, т.е. наличието на генетично предразположение към сърдечни проблеми. 

- Може ли да се каже, че високият холестерол е един от “тихите убийци” на нашето време?

- Високите нива на холестерола са точно тихите убийци, защото те не са клинично значими. Това на по-достъпен език означава, че не причиняват оплаквания на пациента, които биха го притеснили и накарали да потърси лекарска помощ. Оплакванията се появяват чак когато има усложнения, когато холестеролът дълго време се е натрупвал по съдовете и е довел до острото или подострото им запушване. Когато това е в областта на сърцето, се стига до инфаркт, при мозъка - до инсулт, при долните крайници води до остра съдова или бъбречна недостатъчност и т. н.

Няма зона в човешкото тяло, която да е пощадена от атеросклерозата.

- Като ръководител на една от водещите в инвазивната кардиология клиники ежедневно се борите с различни сърдечносъдови инциденти. Инвазивната процедура или терапията е разковничето?

- Двете неща са неразривно свързани. В Клиниката по кардиология на Александровска болница имаме комплексен подход към пациентите. Известно е, че никого не връщаме и при нас идват хора с най-тежката нелекувана патология. С инвазивни процедури можем да спасим живота на пациента, но много по-важно е адекватното медикаментозно лечение и още по-значима е правилната превенция, за да не се стига до нас, защото навременната помощ може да осуети неблагоприятен изход за пациента или поне да го отложи дълго във времето.

- Кога и как трябва да започне лечението на високия холестерол и колко време продължава?

- Има много ясно разписани правила от Европейското кардиологично дружество и Дружеството на кардиолозите в България. Те са индивидуализирани за всеки пол и възраст. Ясно е кога един пациент трябва да посещава своя общопрактикуващ лекар за измерване на кръвното и холестерола и да му бъде назначена електрокардиограма, която да определи неговия сърдечносъдов риск. В случаите, когато имаме фамилна обремененост и пациентът знае, че има роднина, загинал от сърдечносъдово заболяване, профилактичните прегледи започват в много по-ранна възраст. Мерките са прости и лесно изпълними, но имат много голяма добавена стойност, защото спестяват големи усложнения. Иначе лечението на високите стойности на т. нар. лош холестерол е продължително и ако в един момент, когато стойностите паднат, пациентът преустанови терапията, отново се стига до неблагоприятни инциденти. 

- Фамилната хиперхолестеролемия се предава в семейството чрез гените. Какво трябва да се направи, за да бъде този риск контролиран?

- Това са пациенти с генетичен проблем в метаболизма на холестерола, при тях стойностите му са високи от ранна възраст и още тогава те получават неблагоприятни сърдечносъдови усложнения – инфаркти, инсулти... Те трябва да съобщят за фамилната си обремененост още при първите профилактични прегледи, за да им бъдат направени обстойни изследвания и после да бъдат подложени на агресивно лечение за понижаване на холестерола. Вече имаме и съвременни форми с голям ефект при този тип пациенти – с инжекционно приложение, които осигуряват трайно понижение на нивата на холестерола.

- Дружеството на кардиолозите в България работи от доста време по Национален план за сърдечносъдово здраве. Предвижда ли се в него скринингова програма за фамилната хиперхолестеролемия? Как е адресиран там проблемът с контрола на холестерола като стъпка напред в превенцията и борбата със сърдечносъдовите заболявания?

- Нашето дружество видя възможност в плана на европейските кардиолози и го адаптирахме към българската реалност. Имаме програма за идентификация на пациентите с висок холестерол и коригиране на този рисков фактор, както и за диагностика и лечение на фамилно обременените със сърдечносъдови заболявания.

- Вече сте председател на Дружеството на кардиолозите в България, какви са следващите стъпки по внедряването на Националния план в системата на здравеопазването?

- Този план е резултат на дългогодишни усилия от страна на кардиологичното дружество в България. Аз ще продължа тази линия. Стъпките са ясни, те са в 4 програми и най-важната крачка е добрата колаборация между всички участници в процеса – научните организации като кардиологичното дружество, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, нашите партньори от индустрията, пациентските организации и въобще всички хора, защото целта на този план е да подари сърдечно здраве на всички нас. А това ще се случи, когато в добра комуникация всеки свърши своята част от работата. Тогава ще успеем да намалим смъртността и броя на страдащите от сърдечносъдови заболявания. Нивото на комуникацията и сега е добро, но политическата нестабилност е проблем. Въпреки това се опитваме да дадем най-доброто от себе си.

Интервюто е подготвено с подкрепата на “Новартис България”.