Самоубийци на релсите - спомен за цял живот на машинистите

Какво е да управляваш влак, да видиш човек насреща и да знаеш, че не можеш да спреш?

За онези, избрали да умрат на линията, краят идва с повече от 200 тона и 100 км/ч.

За машинистите - остава спомен за цял живот.

"В последния момент го виждаш. Свириш, заостряш вниманието, но той не се отмества", разказва машинист пред bTV.

"Искаш да се махне, но той не се маха. Ситуацията е покъртителна", казват онези, които карат влака.

"До стълба стоеше момиче. Мислехме, че ще изчака влака, но тя стъпи и я ударихме", спомня си друг служител на железниците.

В края на 2009 г., в неделя в 5 чasa сутринта товарният влак за гара Брусарци помете 2 деца - 16-годишната Албена и 15-годишния Цветан.

Невъзможната любов между българка и ром проключва с решение за фатална прегръдка на влаковите релси.

Докато цялото село изпраща момичето, оцеллият Цветан излиза от кома в Ломската болница.

Машинистът Росен никога няма да забрави тази история.

"Помня съвсем обикновено дежурство - сутринта тръгвахме към Елисейна. Тъмно беше, влажно. Прожекторът освети две тела. Задействах спирачката, но предвид малкото разстояние последва удар", разказва той.

Медийният шум около Албена и Цветан обаче го правят може би единственият машинист, който става обвиняем за близо година въпреки самоубйствения инцидент.

"Боря се с това, което съм преживял. Трябва да се продължи напред", сподел Росен.

И до днес той минава с влака през същото място.