ДНК от неандерталец пази пещерата Бачо Киро

*История на повече от 50 000 години 

*Живеели са заедно с модерните хора, които са имали много повече познания от тях 

Генетичен материал от неандерталец лежи в най-долния пласт на пещерата Бачо Киро край Дряново. ДНК на повече от 50 000 години се превръща в ключова находка. Пренася екип от международни учени в каменната ера или по-точно в средния палеолит, когато малка група от хора се подслонява в пещера от северната страна на Стара планина, на територията на днешна България.

"Археологическите данни разкриват ключови аспекти както от биологичната, така и от културната еволюция на човечеството. Резултатите от неандерталския пласт бяха представени миналия месец на годишния конгрес на Европейската асоциация на археолозите. Това са съвсем нови открития, които установиха, че в пещерата има запазена ДНК от бизон, елен и неандерталец", разказва пред "България Днес" археологът д-р Ценка Цанова, която участва в проучванията.

През този период основно място в живота на човека заема ловът. Затова не е изненадващо, че учените откриват ДНК на различна плячка. Анализите разкриват и че неандерталците са изглеждали по-различно от съвременните хора.

"Имали са по-ниско и по-широко чело, по-голям нос. Техният череп е бил по-издължен, а тилът им по-изпъкнал. Телосложението им е било по-здраво и мускулесто, с по-къси крайници", допълва д-р Цанова.

По последни данни неандерталците живеят в Европа преди около 400 000 години и изчезват преди около 38 000 години - точно в периода, в който хомо сапиенс заселва континента. Археолозите откриват, че двата вида са живеели заедно и са се кръстосвали, тъй като геномът на около 95% от днешните хора има следи от неандерталския геном. В пещерата са открити и много инструменти, направени от висококачествен кремък. Открити са съществени разлики между сечивата на неандерталците и модерните хора, като показва, че вторите са използвали много по-модерна технология за обработване на дърво и кожа.

"Интересно е и че са изминавали много големи разстояния. Изследването демонстрира много добро познаване на територията между Стара планина и Дунава", допълва археологът.