Кардиологът д-р Стоян Стефанов: Време е за час по здравна култура в училище

Системата подвежда лекари да се отклоняват от моралните ценности 

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Стоян Стефанов е специалист кардиолог в УМБАЛ "Св. Екатерина" с европейски сертификат за специалност по кардиология. Той има допълнителни обучения и квалификации в България и Германия.

Участвал е и като лектор в редица национални и международни събития. Спечелил е многобройни награди за постижения по специалността. Д-р Стефанов е натрупал значим клиничен и практически опит във всички сфери на науката кардиология. Въпреки това д-р Стефанов поставя превенцията и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания като основен приоритет за своите пациенти.

- Какви са аргументите пред един млад лекар да остане тук, а да не замине в чужбина, д-р Стефанов?

- Един от главните позитиви за младия лекар у нас е свързан с времето за специализация. У нас процедурите са облекчени в контекста на времето, необходимо за придобиване на специалност. В Англия, например, за придобиване на специалност се изискват 7 години специализация. У нас продължават не повече от 4 години и това облекчава българските лекари.

Частичен позитив е, че има страшно много работа тук. В чужбина се ограничава досегът на младите колеги с практиката, докато не натрупат стаж. Докато у нас много по-рано, дори на ранен етап от специализацията, се допускат колегите да работят с пациенти. Специалистите не смогват и остава работа за специализантите. Това е много ценно за тях, така натрупват опит и увереност, за да се усъвършенстват.

Не е много подходящо за пациента, но с добър контрол и насоки от специалистите се получават нещата.

- Какви са тенденциите?

- Има много голямо поле за реализация. Голяма част от младите специалисти избират да се реализират навън, което отслабва конкуренцията тук. Преди години виждаме, че е имало много по-голям брой млади специалисти у нас в конкуренция за малък брой места.

Тенденцията е все по-малко специалисти да се конкурират помежду си. Дори се отпускат определен брой места за специализации, а кандидатите понякога са по-малко. Така преди са се избирали специалности, в които има възможности за реализация, а сега са налице дефицити.

- Така не се ли появява риск за спад на качеството?

- Донякъде да. Когато има конкуренция, има стимул за конкуренция. Когато я няма, човек не вижда смисъл и мотивация да се развива, защото няма вътрешна необходимост някой по-добър да не го измести. Неминуемо пада качеството.

- Все повече чуждестранни студенти идват в България да учат медицина. На какво го отдавате?

- В техните държави контролът на качеството и подборът на хора, които ще се влеят в системата, е много стриктен. Има много трудни кандидатстудентски изпити и много от тях не ги приемат в техните университети.

У нас те намират много лесно решение. Ние предлагаме платена форма на обучение - който си плаща, той взима диплома. Който няма нужните качества и средства, идва да учи и взима диплома, която е призната в ЕС и могат да работят във всички страни членки.

- Какви кадри бълват тези родни ВУЗ-ове от чуждестранните студенти?

- Има и съвестни и отговорни, но има и от другите, които не четат, не знаят и не могат. Важно е да се посочи, че масово се връщат в техните страни, след като вземат диплома, те са тук само за образованието. Тук са ниски доходите, работата е много и нямат изгода от нашата система.

- Как се запазват духът и мотивацията в тази система?

- Трудно. Често хора в по-напреднал етап на реализацията си губят мотивацията, а волята да се раздават в професията се изчерпва, като всекидневната работна дейност се превръща в рутина. Демотивирани са и не се раздават дотолкова, че да вършат качествено работата си.

Завърта се конвейерът, което не би следвало да е същината на нещата. Тогава идва момент човек да се пренасочи. Защото от некачествената медицинска грижа няма полза нито пациентът, нито системата.

- Как стои въпросът с възнагражденията тук?

- Важно е остойностяване на възнагражденията и организацията на труда, защото не е достатъчно моралното удовлетворение. Важно е признанието, но това е професия, която отнема голяма част от времето, а тези лекари трябва да издържат семейство и да живеят достойно.

Не говорим за лукс и глезотии. Говорим за колеги, които изпитват трудности да покриват нуждите на децата си, да купуват учебници, базови неща. Системата е така организирана, че възнаграждението зависи и се остойностява само от количеството изработена работа. За качеството никой не се интересува - няма такива индексации.

Тогава колеги могат да жертват качеството за сметка на количеството и това е техен стимул за по-голямо възнаграждение, но се жертва качеството на услугите. Системата ги подвежда да се отклоняват от моралните ценности.

- И в същото време продължаваме да сме първи в целия свят по смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

- Това е истинска катастрофа. Ние сме твърди лидери с много поредни години. Никой не може да ни измести от челното място в целия свят в тази мрачна статистика.

По-притеснителното е, че средната продължителност на живота намалява. Това е задълбочаваща се тенденция и означава, че раждащите се деца живеят по-кратко, по-болни са и умират по-рано от предишните поколения.

Ние вървим обратно на световната тенденция за по-качествено здравеопазване, освен ако не обърнем нещата и не тръгнем по друг път. А такъв намек няма.

- Какво можем да сторим?

- Бих разделил усилията за промяна в две групи. Едната да бъдат от страна на хората, а другата от системата. Всеки да промени начина си на мислене. Яде се и се пие максимално. Затваряме си очите и ходим в последния момент на лекар. Това е нашата народопсихология. А ние, лекарите, не сме магьосници. Разберете, няма как хората да търпят негативи от нездравословния си живот и при последни издихания да търсят лекар за операция, надявайки се нерядко на чудо. Затова - търсете навременно медицинска помощ, а не твърде късно.

От държавата - повече грижа и промотиране на профилактичната дейност. Рекламират се нездравословни напитки и навици. Те водят до печалба за сметка на здравето. Това следва да е национална политика. Друго - да се подобри достъпността към профилкатика. Трябва да хванем младите и здрави хора със задължителни безплатни изследвания. Да има глоби, който не го прави. И да си доплаща цялата сума, без значение дали е осигурен, ако не си е направил и после му се налага медицинска грижа.

Моето предложение е да има час по здравословен начин на живот в училище. Да знаят децата кое е полезно и кое вредно. За да може децата на България, които сега се раждат или предстои да дойдат на бял свят, да им предоставим по-добра надежда за бъдещето. За съжаление, масово родителите нямат здравословни навици и отглеждат същото поколение. Има нужда от подобряване на здравната култура на българина и здравната грижа.