Пчеларят Красимир Костадинов: Създадох биокрем за лечение на пчелите

Ако ги няма, ще изчезнат плодовете и зеленчуците, но не и светът

КОЙ Е ТОЙ

Красимир Костадинов е пчелар от повече от две десетилетия. Мъжът е на 54 години и живее в добричкото село Зимница. Наследява кошерите от баба си, която му предава тънкостите на занаята.

- Г-н Костадинов, кога започнахте да се занимавате с пчеларство?

- В годините, когато масово съкращаваха хора от предприятията и нямаше работа. Баба ми се занимаваше с пчели и аз започнах да се уча от нея - 2 години ми бяха нужни да различа търтея от пчелата майка. Баба имаше два кошера - от тях направихме четири, но насекомите взеха, че умряха, и аз се отказах. Мина една година и отново реших да се захвана с това. Така тръгнаха нещата.

- Кои са основните трудности в отглеждането на пчели?

- Ако човек сега започва, трябва да вложи капитал. Също така е хубаво да имаш добри познания или някой, който да те насочва, докато се научиш. Дейността според мен е повече от занаят, защото трябва да знаеш кое и как да направиш. Затова е добре да познаваш биологията на съвременните болести по пчелите, защото е невъзможно да се справиш с паразитите, ако нямаш познания. Друга основна спънка е реализацията на цена, която да обезпечи труда на собствениците. Ако някой не вярва, нека дойде да смятаме заедно. Ще види, че с 200 кошера човек не може да покриe разходите си.

- А вие колко семейства имате в момента?

- 180, бяха 280. Това е основното ми препитание. За мен, ако се занимаваш самостоятелно с пчеларство, можеш да отглеждаш максимум 250 семейства кадърно, не повече.

- В началото страхувахте ли се от пчелите?

- Когато насекомото ужили човек, се получава нервна реакция в организма. Ако те нападне една - добре, но когато са 5-6 наведнъж, е много гадно. Наистина се страхувах в началото, но после дойде един момент, в който просто трябваше да го приема, защото е нормално. Преодолях страха си, като приех болката. Постоянно ме жилят, лятото съм стигал до 20 ужилвания. Няма място, което да са пропуснали - включително в устата, интимната област и клепача. Можеш да ослепееш, ако те наранят по окото. Много е рисковано да не носиш маска и да се имаш за голям специалист.

- Създали сте иновативно лекарство за борба с паразитите. Разкажете за него.

- Преди повече от 15 години пчелите ми започнаха да измират, защото купувах лекарства. Пробвах много начини за справяне с проблема и успях да ги закрепя да оцелеят, но на следващата година излязоха много слаби семейства и реших, че спирам да използвам препарати. Започнах да чета много американски доклади, докато накрая просто разбрах какво трябва да правя. Проведох различни експерименти, от които един се оказа много удачен. Разтворът ми съдържа биологични вещества и около 10 съставки, всяка от които сама по себе си не работи, но когато се съберат заедно, се получава добър ефект. Има още върху какво да се работи, защото кремчето не всяка пчела го усвоява.

- Хората се оплакват, защо толкова се повишиха цените на меда?

- Цената на меда зависи от различните региони, в които се продава. Варира между 11 и 14 лв. Ако питате един пчелар в България дали стойността на продукта е ниска, той ще ви даде за пример цената в другите страни. Идвали са турци при мен и са виждали, че имам мед от 11, 12, 14 и 17 лв. Останаха учудени и дори ме попитаха: "Това истински мед ли е? Защо е толкова евтин?". Аз им обясних, че един български пенсионер рядко може да си позволи да си купи качествен продукт дори на тази цена. Поглеждайки от тази страна, е нормално хората да казват, че е скъпо, но ако започнем да разбираме труда на собствениците и инвестицията, която трябва да направят, ще видим, че цена от 12 лв. е най-ниската възможна.

- Каква е разликата между меда от 12 лв. и този от 17 лв.?

- 17 лв. струва акациевият мед. На 3-4 години веднъж вадим хубава акация, рядък вид е. Тук идва и друг момент, че цената на дребно и на едро много се разминава - на едро е в порядъка 3-3,50 лв. Човек на практика е невъзможно да се издържа по този начин.

- Ще свърши ли светът, ако изчезне пчелата?

- Не мисля. Просто ще ядем основно жито и растения, които се самоопрашват, но плодовете и зеленчуците ще изчезнат. Някои казват, че има естествени опрашители. Така е, но те са много малко и също биват убити от токсините.

- Как могат да бъдат мотивирани повече хора да се занимават с пчеларство?

- В миналото имаше няколко вълни на прилив на хората да се занимават със занаята. Масово се купуваха кошери и се правеха инвестиции - това беше в моменти, в които цената бе достатъчна човек да получи повече от една добра работна заплата. Ако това нещо се върне, ще има повече желаещи, но аз не мисля, че ще стане, защото хората вече са разочаровани. Ако отново има пик, поне ще могат да се запазят останалите пчелари и занаятът да се предаде в поколенията.