Непозната цивилизация разкриха край Дунав

Изгаряли са мъртъвците на клада 

Речните хора, живели преди 4000 години, изчезват изненадващо 

Доли ТАЧЕВА

Следи от непозната цивилизация лежат под видинското село Балей. Археолози разкриват най-големия некропол в Северните Балкани от II хилядолетие пр. Хр. Под къщите на местните са заровени дълбоко пазени тайни, които чакат да бъдат разкрити. Четири хилядолетия назад във времето край Дунав се е развивала една цивилизация, която ни е оставила твърде малко, за да я разгадаем докрай, твърдят историците.

"Около 60% от некропола попада под съвременните къщи и дворове на живеещите в края на селото. В момента имаме възможност да проучваме източната част на обекта, където не е застроено или собствениците са ни дали разрешение да проучваме. Въпреки това всяка година некрополът ни изненадва", каза пред "България Днес" ръководителят на разкопките доц. Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН.

До момента се знае, че това селище е просъществувало около 350-400 години. Хората са обитавали двата бряга на река Дунав. Живеели са на големи фамилии по десетина човека в домакинство и не е имало повече от десет къщи в селото, което днес лежи под Балей.

Макар че имат възможност да изследват по-малко от половината археологическа местност, учените, чиито разкопки са финансирани от Министерството на културата, попадат на изключително вълнуващи неща. През последните месеци успяват да разкрият 10 нови гробни съоръжения, като по този начин общият брой на вечните жилища на речните хора нараства до 186. Гробовете всъщност са неголеми съдове, заровени в земята, наподобяващи днешните урни.

"Мъртвият е бил горен на клада, която е била извън рамките на некропола. По данни на антрополога д-р Надежда Атанасова температурата на горене на човешкото тяло е била между 800 и 1100 градуса. Изгорените кости са били събирани, измивани и поставяни в амфори, покрити с капак, след което са ги полагали в земята", разкрива доц. Александров.

Именно това, че са изгаряли труповете, не позволява на археолозите да научат повече за тази цивилизация, която е обитавала земите ни преди близо 4000 години. Изследователите от Националния археологически институт и от историческия музей във Видин се ориентират по следите, които са оставени в погребалните амфори.

"Разкрихме един женски гроб, в който има над 20 предмета - украшения от бронз. Очевидно показва, че погребаната в него е имала някакъв по-особен статус в рамките на това общество. Извън урната или вътре в нея понякога са поставяли много красиви фигурки, изключително богато орнаментирани. Някои пресъздават доста стилизирано женско тяло с всичките специфики на костюма през тази късна бронзова епоха от втората половина на II хил. пр. Хр. Не случайно тази култура се казва култура на инкрустираната керамика", допълва археологът.

Изработката на намерените предмети подсказва, че речните хора са били много добре развити. Голямо майсторство се е изисквало, за да се изработят подобни предмети. Археолозите смятат, че вероятно са ги разпространявали и във вътрешността на страната.

"Имали са изключително високоразвити естетически критерии, които се виждат в керамичната продукция. Произвеждали са разкошни орнитоморфни съдове на плаващи птици например. Попадаме на прекрасно направени съдове преди 3300-3400 г., с големи размери, изключително добре инкрустирани с бяла паста. Между другото, анализите, които направихме, показват, че бялата паста е изработена от стрити кости - дали животински или човешки - предстои да разберем", разкрива доц. Александров.

За съжаление съдбата на речните хора не е ясна. Около 1050-1100 г. пр. Хр. те просто изчезват, а на тяхно място се появява друго население с коренно различен начин на живот.

Ловили са бобри и са отглеждали малки коне

Мистериозната цивилизация подчинявала цялото си съществуване на реката. Приемали са нейното благо, устоявали на капризите й. Занимавали са се с улов на бобри и са отглеждали средно европейски коне, които са били с височина някъде около 1,20 м.

"Между другото най-голямата популация на бобри, от бронзовата епоха и не само, е открита в селището при Балей", разкрива доц. Стефан Александров.