Християн Пендиков: "Ей, българин" - крещяха и ме биеха

 Близо две години по-късно съм студент в Софийския университет и живея нормален живот 

КОЙ Е ТОЙ

Секретарят на сдружението "Цар Борис Трети" в Охрид Християн Пендиков беше пребит на 19 януари 2023 г. Илия Спасески и Борче Ангелов са обвинени за нанасяне на тежка телесна повреда от омраза на етническа основа. На няколко пъти делото се отлага по вина на подсъдимите, а злостни материали в македонския печат правят опити за омаловажаване на случая. Какво се случва близо две години след побоя над Християн, отърси ли се от шока и как се развива животът му - четете в следващите редове.

- Какъв е животът ти две години след побоя в Охрид?

- Животът след побоя ми е нормален. Студент съм в Софийския университет.

- Колко време продължи възстановяването ти? Успя ли да забравиш случилото се?

- Възстановяването ми продължи няколко месеца. За съжаление, не мога да забравя случилото се и това ще ми е психическа травма за цял живот.

- Злостни статии в македонското издание "Слободен печат" защитават тезите на подсъдимите. Какво е истинското отношение на македонците към теб и като цяло към българите?

- Отношението на македонските власти към хората, самоопределящи като българи, е много лошо. За съжаление, не само аз пострадах от репресиите на македонската антибългарска власт. Затова и нашата цел е да се борим, за да бъдем вписани в конституцията на РСМ, да се изпълни договорът за добросъседство от 2018 година, да добием основните човешки права в РСМ. Това ще гарантира нашето съществуване, свободно като общност на територията на РСМ, и ще предотврати случаи като побоя върху мен и към други хора, самоопределящи се като българи. Относно медийните статии те носят още повече напрежение и насаждат омраза срещу нас.

- Какво крещяха нападателите, когато се нахвърлиха върху теб? Защо беше това нападение?

- Нападателите крещяха "Ей, българин". Повтаряха, че съм предател. Това нападение беше заради това, че се самоопределям като българин и бях секретар на вече закрития български културен клуб "Цар Борис III".

- Доколко ти помогна българската държава? Получи ли нужната подкрепа от обществото?

- Българската държава прекалено много ми помогна. Благодарение на нея останах жив и се възстанових напълно. Получих българско гражданство, беше ми дадена възможност да уча в най-хубавия университет на Балканите и да водя сравнително нормален живот на 22-годишен. Нямам думи, които могат да опишат моята благодарност към българската държава.

Аз усещам подкрепата на българите всеки ден, откакто съм тук. Tова според мен е една от причините да се възстановя толкова бързо. Чувствам се щастлив, че съм част от общност, която ме приема и ми дава кураж да продължа напред. Това топло отношение не остава незабелязано и от останалите българи, които са зад граница и имат нужда от подкрепа. Докато българското общество е будно по темата Македония - има надежда за българите зад граница.