Лихвар плашил баба и внук: Ще ви чупим краката, ще ви трепем!

Лихвар от Пазарджик превърна в кошмар живота на баба и внук, след като те си поискали обратно взетото от него жилище. "Ще ви утрепем, ще ви чупим краката", заплашвал ги Ангел, който чрез имотна врътка ги остави на улицата.

Пенсионерка от Пазарджик се прости с апартамента си, след като го заложи като форма на обезпечение по взет заем от частно лице. Янка Р. решила да помогне на своя внук, който бил съкратен от работа, а банките го притискали да върне борчовете си. Когато Георги М. върнал парите и си поискал обратно апартамента, получил отказ.

"Работих във фирма като продавач на месо, но ме съкратиха, разказа мъжът в съдебна зала. Понеже имам заем от банката, започнаха да идват писма, че дължа пари по кредити и забавени вноски. Баба ми е болна. Има няколко заболявания и ни трябваха пари за лечение и да си погася задълженията. Не можех да взема от банка нов кредит в никакъв случай и се обърнах към един мой познат. Викаме му Джуджето и работи в заложна къща. Помолих да взема пари от него назаем, но той ми обясни, че от него няма как да стане.

Той ме свърза с Ангел И. и неговата съпруга. С тях се договорихме да ми дадат 9 хиляди лева назаем. Те обаче поставиха условието да сключим договор при нотариус за покупко-продажба на апартамента, защото лихварството било забранено и нямало друг начин да си гарантират връщането на заема, обясни Георги М. пред съда.

Понеже баба ми е собственик на този апартамент, аз й предложих покупко-продажба. Ангел И. и жена му ми казаха, че когато сме готови с парите, ще отидем да го купим от тях за 9000 лева. Апартаментът струва много повече. Ние не го продавахме. Уговорката беше, като вземем пари, да си го върнем.

Понеже в началото ние не бяхме много съгласни, Ангел започна да ни заплашва, че ще си погинем така, без да си върнем кредитите. Съвсем в началото, още преди да сключим сделката, ни заплашваше, че няма да видим пари, и да направим покупко-продажба, защото, ако кажем, че го залагаме, ще прати хора да ни утрепе, заяви Георги М. пред съда. Ние от страх казахме на нотариуса, че го продаваме, но ние не го продавахме.

След няколко месеца аз намерих парите, имаше фирми, които искаха да ми помогнат, и оттам започна истинската трагедия. Исках да им върна парите и да си вземем апартамента, но те се криеха. По телефона ни заплашваха, че ще пратят хора да ни утрепят, да не правим дела, да не казваме на никого и че ще ни изхвърлят като кучета оттам. Аз при този зор потърсих фирми, които искаха да откупят дълга. Намерих не една, а три фирми, които искаха да го изкупят от Ангел И. на много по-разумна лихва, а не като неговата от 1000 лева, непосилна, намерих три фирми.

Тогава започнаха заплахи от рода - ако намериш фирми или някакви други и започнеш да работиш, ще ти счупим краката, не знаеш с какви хора имаш работа, ти си малоумник и апартамент няма да видиш. И това беше", разказа Георги М.

Когато видели, че работата става дебела, ангажирали адвокат и завели дело в съда, за да си върнат жилището. Две съдебни инстанции обаче отхвърлиха иска на Янка Р. с мотива, че не е налице измама и съответно основание за разваляне на договора за покупко-продажба.

Според Закона за задълженията и договорите измамата е основание за унищожаване на контракта, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение, пише съдът в своите мотиви. Фактическият състав на измамата предполага следните елементи - да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението.

Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелствата по сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно подържане на неверни представи.

В исковата молба дори не се излагат обстоятелства в този смисъл. Янка Р. се усеща "измамена" поради очакването си, според нейните твърдения, след изтичане на една година и връщане на дадената в заем на внука є сума да бъде извършена друга сделка, с която тя да придобие отново собствеността върху имота.

Касае се за очаквания, които са извън фактически състав на сделката. Самата жена в исковата молба недвусмислено пояснява, че е била наясно с характера и последиците на сделката, но е очаквала друго поведение от купувачите, с оглед казаното от нея, че се касае всъщност за обезпечаване на договор за заем между купувачите и нейния внук, категорични са съдиите в мотивите си. Надеждата на Янка Р. да си върне дома е Върховният касационен съд, който е последна инстанция по спора.