Историкът Андрей Пантев: Диктатурата и културата идват отвън

Освен чушкопека не сме създали нищо сами

Кой е той

Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършва история в СУ, доктор на историческите науки. Работил е в Института по история при БАН и в СУ. Специализирал и преподавал в Англия и САЩ. Специалист е по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Автор е на много публикации и на около 40 книги. Един от малцината българи, който е Фулбрайтов стипендиант за обучение в САЩ. Бил е депутат в 39-ото и 40-ото НС от гражданската квота на БСП.

- Г-н Пантев, да ви попитам като историк, дали сме пред прага на нова световна война?

- Много сме близо, тя почти е почнала.

- Кой конфликт според вас е по-опасен - войната на Русия в Украйна или военните действия в ивицата Газа?

- Войната в Украйна е по-опасна от напрежението в Газа.

- Защо?

- Защото Украйна е в сърцето на Европа, защото ангажира две мощни военни машини - Русия и НАТО, защото вече престрелките съществуват.

- А ужасът в ивицата Газа?

- Там конфликтът е постоянен и все пак е по-локален от този в Украйна, който е в центъра на Европа.

- Някои аналитици настояват, че отношението на Израел към палестинците, живеещи в ивицата Газа, е съвременна форма на фашизъм.

- Тия анализатори нямат представа какво е фашизъм - нито исторически, нито морално, нито геополитически. Така че анализите им са си тяхна си работа, всеки може да прави всякакви оценки, но аз гледам на света през своя собствен поглед.

- Какъв е вашият личен поглед към света?

- Моят поглед е, че някой си играе с огъня, без да разбира, че вече няма да има локални войни и че вече недосегаемите доскоро Съединени американски щати не са в тази позиция, в която бяха в миналото, например по време на Втората световна война, когато американските жертви от катастрофи бяха повече, отколкото жертвите на американските войници във войната.

- Вие твърдите, че през XIX век е витаела идеята, че българите не могат да управляват сами. Дали в нашия XXI век тази теория се доказва?

- За съжаление, не се доказва, а се потвърждава като подозрение.

- Как стигнахме дотук, бихте ли могли да направите една ретроспекция?

- Ние след Освобождението тръгнахме много добре. "Българското чудо" като термин се ползваше не като кой знае какво постижение сме направили, а защото можем да държим ключа на собствения си дом в собствения си джоб. По-късно обаче през 1913 г. стана така, че за да направи България съюз, трябва да се скара с всички балкански държави, което беше нереално като прагматизъм.

- А днес, 2024 г., кой държи ключа за собствения ни дом?

- Отвъд Атлантика, отвъд Ламанша.

- Имаме ли си днес нашите национални герои?

- Безличието не ражда герои.

- А как бихте обяснили този нагон на българина да се саморазрушава?

- Това не е нагон, нито пък е изключение, ние не сме се саморазрушавали. Обикновено великите и значими събития в нашия живот - политически, дори културни, са идвали отвън. Отвън идва диктатурата, отвън идва европейската култура - бомбетата и бастуните и всичко останало идва отвън. Това е драмата. Освен чушкопека не сме създали нищо сами.

- Вие ползвате ли чушкопек, слагате ли туршии?

- Имам чушкопек, но обикновено чушките ги пече някой друг (смее се - бел.ред.).

- Какво за вас е патриотизъм?

- Патриотизъм е да обичаш майка си, тревичката пред своя роден дом, небето, под което си се родил, и оттам да обичаш земята, в която лежат твоите прадеди и където ще легнеш и ти. Патриотизъм е особено чувство, то е емоция, то не е прагматизмът на пазара, то е ирационално състояние на духа.

- Кое уби патриотизма у българина?

- Не смятам, че патриотизмът е убит. Той е на ниско ниво в момента не само у нас. Малцина французи се гордеят с произхода си днес, да не говорим пък за балканските народи. Все пак обаче има едно чувство, което остава безсмъртно, чувството към земята, на която си проплакал, така да се каже, тя не може да ти е безразлична.

- Има ли надежда за България според вас?

- Според мен има надежда дотолкова, доколкото тя е насочена към една малопроцентна прослойка от деца, които получават отлично образование, но остават в родината. Идеята да живеят в чужбина като някакъв изход, като някакъв луксозен начин на реализация, по-малко вече се харесва на българите. Хората се връщат по родните места от света така, както Одисей се е завърнал на земята.

- Как минава времето ви, какви са радостите във всекидневието ви?

- Радост е да погаля главичка на дете, радост е да люлея бебе, да държа ръката на любимата си жена, да посрещам сутринта с чаша силно двойно еспресо. Това са тихите радости на едно пенсионерче!

- Благодаря ви, бъдете здрав и ви желая повече радости във всекидневието ви!