ДОБРАТА НОВИНА! Паметник на дядо Добри може да има през 2025 г.
В тези смутни времена имаме нужда от светъл пример
"В рамките на идната 2025 г. трябва вече да имаме паметник на дядо Добри. В тези смутни времена всички ние имаме нужда като общество от светлия и достоен пример на светеца от Байлово, който да ни учи на Добро."
Това сподели пред "България Днес" двигателят на общонационалната инициатива за издигане на монумент на дядо Добри - първия паметник на Доброто в България, Цвета Кирилова. Председателят на сдружение "Азбукари" и нейният екип от съмишленици и следовници са на финалната права след близо 7-годишна битка за увековечаването на най-големия физически дарител на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" със своите 35 700 лв.
В навечерието на най-светлите християнски празници проектът има пред себе си светъл хоризонт. Столичната община дава зелена светлина за поставяне на монумента в парк "Гео Милев" и изгледите това да се случи стават все по-ярки също на фона и на 7-ата годишнина от кончината на Добре Добрев, която ще отбележим на 13 февруари.
На тази дата през 2018 г. благочестивият старец ни напусна на 103 години, а опелото му водеше лично патриарх Неофит в църквата в Байлово. В малка къщичка в двора на Божия храм дядо Добри до последно живееше.
Експертно-художествен съвет към Столичната община дава положително становище на идеята на сдружение "Азбукари" и съмишленици "Монумент Дядо Добри - Първият паметник на Доброто в България" да бъде поставен на метри от храма "Света Троица" в столичния квартал "Гео Милев" в парковото пространство. Там вече бе открит паметник на легендата на "Левски" Георги Аспарухов-Гунди, а със статуята на Добре Добрев ще се продължи започнатата традиция за увековечаване паметта на по-съвременни изявени български личности.
В становището си членовете на експертно-художествения съвет правят препоръки към вносителите на идеята за леки корекции, като например разположените пред паметника камъни да отпаднат, а фигурата на благочестивия столетник да бъде в седнало положение, а не издигната върху постамент над нивото на погледа, за да кореспондира с изповядваните от дядо Добри скромност и аскетичен начин на живот.
Вече коригираният проект пое към Столичния общински съвет за гласуване. Административният път пред финалното решение минава през гласуване в Столичния общински съвет, оттам за разглеждане в художествена комисия към Министерство на културата, след това поема към направление "Архитектура и градоустройство" в Столичната община за виза за проектиране. След одобрение следва разрешение за строеж и изпълнение.
"Вярвам, че е назрял моментът и точното време през 2025. Да открием официално монумента на дядо Добри. Почти 7 години борбата не беше лека, но е важно в крайна сметка да дадем светлия пример на обществото и подрастващите. Във времена на агресия, насилие и конфликти трябва да показваме на децата и да им разказваме за благородното дело на Добре Добрев, който най-много обичаше именно тях", допълва още Цвета Кирилова.
"Композицията на монумента е с кръстовидна форма, която подчертава духовната връзка с Бог. На заден план е храм "Света Троица", което затвърждава отношението на дядо Добри към православната вяра. Фигурата ще е от бял варовик, създадена от децата от Професионалната гимназия по каменообработване във врачанското село Кунино", разясни пред вестника архитект Димитър Бакалов, който не пести сили и енергия да доведе нещата докрай.
"Монумент Дядо Добри - Първият паметник на Доброто в България" е инициатива за единение на българския дух и стремежи. Единство на вярата в утрешния ден. Тя е общонационална кауза за фокусиране на обществената енергия към чистотата, състраданието, достойнството и добродетелите в отговор на търсенията на българското общество във времената, когато все по-често се питаме - къде е Добротата?!", споделя председателят на сдружение "Азбукари" Цвета Кирилова, която е двигателят на инициативата.
В близо 7-годишната борба инициаторите са изправени пред множество институционални битки. Първоначалната идея е паметникът да бъде поставен пред "Св. Александър Невски", в преддверието на която до последно благодетелят събираше средства в църкви в цялата страна. А наред с това се превърна и в най-големия дарител на патриаршеската катедрала, предавайки на служителите й 35 700 лв.
Следват години безуспешни опити монументът да бъде поставен там, а след това и пред столичния храм "Свети Седмочисленици", където също години наред Добре събираше средства. По-късно усилията са насочени към парк "Гео Милев", който е на територията на Столичната община.
Сагата се заплита, когато кметът на район "Слатина" Георги Илиев решава да организира обществено обсъждане, от което няма нито протокол, нито запис, но на базата на него Илиев отказва да предостави място, независимо че в парка има предостатъчно, споделя Кирилова.
По-късно от Столичната община отправят покана към инициаторите отново да представят идеята си пред тях и колелото пак се завърта, като положителното становище на художествено-експертния съвет дава мощен тласък към по-светъл хоризонт за реализация на общонационалната кауза 6 години след нейното начало.
"Сдружение "Азбукари", Единение "Българи за България" и Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино искаме да насърчим българите у нас и по света да издигнем на пиедестал Доброто като символ на сближаване на хората, да построим мост на приятелството и доверието, за да срещне и укрепи тази връзка не остротата на различията, а мекотата на предложенията и идеите в името на добруването на българското общество", казва още Цвета Кирилова.
