Насекоми на 83 млн. години откриха в динозавърско находище

• Уникална находка край Трън 
• Кръщават ги Knoblochia, след като изследват яйцата им 

Насекоми на 83 милиона години са открити в динозавърското находище край град Трън.

Това обяви пред "България Днес" ас. Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН, който е един от най-добрите експерти у нас с познанията си по праисторическите животни.

Микроскопични вкаменелости вероятно са първите останки от мезозойски насекоми в България.

Първите фосили от този тип са открити през есента на 2021 г. в скални проби, взети от находището. Вкаменелостите имат яйцевидна до овална форма, притежават характерни надлъжни ребра, както и израстъци в двата си края. Размерите им са малки - дължината им е между 1 и 1,3 милиметра, а ширината е от 0,7 до 1 милиметър. Първоначално сметнати за вкаменени семена или ядки на растения, истинската природа на находките е разкрита благодарение на сътрудничеството на българския екип с палеонтолози от Букурещкия университет в Румъния, внасят яснота от Националния природонаучен музей при БАН.

"Това е една изключителна находка, която привлича сериозен интерес. И през последните седмици беше основната ни научна дейност", обясни пред вестника Николов.

Подобни вкаменелости са известни от Централна Европа (Австрия, Чехия и Полша), а отскоро и от Румъния и Испания. Смятани за фосилни семена и ядки в продължение на десетилетия, през 2013 г. тяхната таксономична принадлежност е преразгледана изцяло и понастоящем се смята, че представляват яйца на насекоми. На тези фосили е дадено научното име Knoblochia cretacea.

Изследвайки формата и анатомията на яйцата на различни съвременни насекоми, учените, кръстили Knoblochia, стигат до извода, че фосилните яйца показват най-голямо сходство с тези на насекомите пръчици (Разред Phasmatodea). Съвременните насекоми пръчици се срещат на всички континенти без Антарктида, но най-многобройни и таксономично разнообразни са в субтропичните и тропичните области. Присъствието им в седиментните скали е непряка индикация за съществуването на топъл климат по времето, когато тези скали са били образувани, става ясно от изследване на Николов и неговия колега доц. Николай Симов.

Съавтори на доклада са д-р Щефан Василе и проф. Золтан Чики-Сава от Букурещкия университет, доц. Дочо Дочев от Софийския университет, проф. Марлена Янева от Геологическия институт на БАН, както и специалист Ралица Богданова и доц. Латинка Христова от природонаучния музей.

Според Николов българските вкаменелости са идентични по форма и анатомични особености с фосилите, отнесени към род Knoblochia. Това са първите находки от насекоми от ерата на нептичите динозаври, открити в България, както и най-старите следи от насекоми у нас. До момента публикуваните данни за фосилните насекоми в страната са относително оскъдни - от скали със средномиоценска възраст (около 15 млн. години) са описани три нови вида водни кончета, както и бръмбари и комари, а от горноеоценски до долноолигоценски отложения (около 35 млн. години) е известна находка на гъбен комар.

Откриха останки от морски влечуги край Своге

Ново палеонтологично находище на морски влечуги със среднотриаска възраст (247-245 млн. години) е открито в България.

То е намерено от любителя Димитър Димитров през 2022 г. в района на община Своге, като едва сега придобива широка популярност.

През 2023 г. екип на природонаучния музей в София и палеонтолози от Геологическия институт към БАН и Софийския университет посещават няколко пъти находището. Събрани са няколко дузини фосилни образци, главно зъби, но също така и различни кости - прешлени, ребра, кости на крайниците, дори и част от челюст. Скелетните останки са непълни, често зле запазени, но въпреки това притежават достатъчно анатомични белези, за да се заключи, че принадлежат на морски влечуги.

Вкаменелостите датират от времето на анизкия век на среднотриаската епоха, което означава, че са на около 247-245 млн. години. Това са едни от най-старите фосили на тетраподи (четирикраки гръбначни животни), открити досега в България.

Предварителният таксономичен анализ на събрания фосилен материал показва, че в находището присъстват останки от представители на две от най-разпространените групи морски влечуги от триаса - плакодонти и нотозаври. Докато нотозаврите са рибоядни хищници с издължени и широки челюсти, които са изпълнени със заострени конични зъби, то плакодонтите са костенуркоподобни същества, които са се хранели с черупчести безгръбначни, като миди и брахиоподи. Освен вкаменелости от морски влечуги са намерени зъби от хибодонтни акули, а също така и зъби и люспи от костни риби.

Вкаменелостите от морски влечуги в страната ни са все още относително малко на брой и представляват палеонтологична рядкост. Досега в научната литература са известни единствено частично запазен скелет на нотозавър, открит през 1953 г. в района на Белоградчик (понастоящем фосилът се съхранява в Природонаучния музей в Щутгарт), както и изолирани зъби и кости от плакодонти и нотозаври от околностите на Годеч.

Текстове под снимки:

07-01-1 -

07-01-2 - 

07-01-3 - 

07-01-4 -