Железничарят Иван Кърджалийски, оцелял във влакова катастрофа: Загиналите машинисти можеха да се спасят

В екстремна ситуация кабината трябва да се напусне и да се легне в коридора на локомотива

Кой е той?

Иван Кърджалийски е един от най-опитните локомотивни машинисти в България. Той управлява влакове в железниците вече в продължение на 37 години. В момента работи за Българска железопътна компания. Роден е и живее в Карлово. Машинистът коментира инцидента край гара Локорско преди седмица, при който загинаха двама негови колеги. Преди години самият той преживява влакова катастрофа, в която колегата му машинист загива. Кърджалийски обяснява пред "България Днес" как трябва да се реагира в подобни ситуации.

- Г-н Кърджалийски, при какви условия се случва влаковата катастрофа край Локорско?

- Трасето от Световрачане до гара Сопот се ръководи от диспечер, който се намира в София. Влакът на частната компания, който превозва мебели до Бургас, тръгва по нормален изход на зелен семафор. Дежурният ръководител вижда това. Товарният влак на БДЖ тръгва от "Кремиковци" със скрап към Сърбия. Има страничен коловоз, на който се товари, но той не е включен в централизацията на БДЖ. Диспечерът може да ги види едва когато направят маневра да излязат на междугарието и да върнат влака на гарата на коловоз, който е видим в системата. Отделно стрелочникът трябва да обърне стрелките, превозната бригада също подава сигнали. Всичко това трябва да става със знанието и разрешението на дежурния диспечер.

- Възможно ли е машинистите да са тръгнали на червена светлина?

- Предполагам, че там дори няма семафор, защото това е товаро-разтоварен коловоз, отделен към самата гара. Не знаем какво точно се е случило, но няма как машинистите да тръгнат да излизат на междугарието самоволно, без да знае диспечерът. Впоследствие при него се е показало, че този влак се движи. Светват едни лампички при диспечера. Възможна е и друга версия - диспечерът да им е казал да приберат влака, а машинистите да не са го послушали. Не мога да кажа кой е бил виновен, но някъде се губи връзката.

- Можеше ли машинистите да бъдат предупредени, че срещу тях се движи друг влак?

- Преди време имаше диспечерска сигнализация вътре в локомотивите. Тя вече навсякъде е развалена. По нея диспечерът винаги можеше да се свърже с локомотива и обратно. Сега всеки от нас при нужда се свързва с мобилния телефон на диспечера. Впоследствие са спрели тока по мрежата, но от товарни превози на БДЖ са били с дизелов локомотив.

- Колко дълъг е спирачният път на един такъв товарен влак?

- Около 1 километър. Максималната скорост в този участък е 60 км/ч. Точно там, около спирката на Локорско, има завой и видимостта е не повече от 150-200 метра. Ударът е бил много сериозен. Щом колегите от електрическия локомотив усещат, че са им спрели тока, разбират, че нещо не е наред. Длъжни са да подават звуков сигнал, докато влакът спре. Срещу тях обаче дизеловите локомотиви са стари, вътре в тях бучи, трещи. Възможно е машинистите въобще да не са чули звуковия сигнал от колегите им насреща. Двата влака са излезли един срещу друг в последния момент и не са имали време да реагират.

- Имаше ли шанс тази катастрофа да се размине без жертви?

- В такава ситуация и за толкова кратко време, което имаш преди удара, човек не трябва да се паникьосва. Машинистът трябва веднага да напусне кабината и да се хвърли, легнал на земята в коридорите на локомотива. Това би трябвало да му спаси живота. При такъв удар кабината се сплесква и не може да остане жив човек. Освен машинистите е пътувала и превозна бригада - ревизор, началник влак. Те стоят в задната част на локомотива. Ако скочиш от влака, докато се движи с 60 км/ч, също вероятно ще се убиеш. 

- Вие също сте преживели подобен влаков инцидент. Как се случи той?

- Беше през 2003 година. Заминаваме с пътническия влак от Карлово към София. Малко преди нас от гарата тръгна нощният бърз влак Варна - София, който беше закъснял. Цялото междугарие Карлово - Сопот беше разделено на три части. Показваше ни, че първата част още е заета и затова свети в жълто. Оказа се, че машината на бързия влак преди нас се повредила. Моят колега Иван Димитров засили влака на 80 км/ч. Предупредих го, че в тази част все още показва, че линията е заета. Имаше и един голям раззеленен орех, който закриваше видимостта. В последния момент видях, че пред нас има спрял влак и свети червен семафор.

- Как се реагира в такава ситуация?

- Спирачката бе ударена, но няма какво повече да направиш. Влакът се движи, можеш само да избягаш от кабината, поне да се спасиш. Колегата удари спирачките, но стоеше там и се паникьосваше. Аз видях, че не излиза от кабината, и се върнах да го извикам, но сърцето му не беше издържало и той вече беше починал. В последния момент скочих в коридора и се спасих. Добре, че последните вагони на предния влак бяха товарни за автомобили, но бяха празни. След удара се бяха повдигнали над локомотива, а кабината беше смазана. Ударът беше станал при 30 км/ч, а представете си този край Локорско насрещен и с 60 км/ч. Нямаше сериозно пострадали пътници.

- След този инцидент остана ли у вас страх?

- Не. Аз съм научен как да се реагира в подобни екстремни моменти. Трябва да знаеш какво да правиш във всяка ситуация, дори и да не си виновен, за да оцелееш. Случват се такива катастрофи, защото правилниците трябва да се спазват. Те не са измислени, а са написани с кръвта на машинистите от най-различни ситуации.