Поетът Недялко Йорданов: Завинаги оставаме в 11 "а" клас

Събрах в книга всичките си стихове, написани за морето за 70 години

Кой е той

Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас, в семейството на Асен и Кина Йорданови. Има по-малък брат - Чавдар Йорданов. Завършва гимназия в родния си Бургас през 1957 г., а през 1962 г. - българска филология в Софийския университет. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител по литература в Малко Търново. Започва да публикува поезия през 1954 г. в бургаския вестник "Черноморски фронт". От 1963 до 1999 г. работи единствено в театъра. До 1983 г. е драматург и режисьор на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска". В периода от 1990 до 1999 г. е драматург и режисьор на театър "Възраждане" в София. От 2000 г. е свободен творец. Автор е на поезия, драматургия, белетристика, мемоаристика и публицистика, композитор, певец, рецитатор.

- Г-н Йорданов, вие сте един от най-големите български писатели. Тежка ли е короната на славата?

- По възраст е тежка, да, наистина. Всъщност изобщо не се чувствам стар и уморен. Напротив, мога да издържа на главата си всякакви корони. Издържал съм досега доста и имам сили за още. Колкото и тежки да са те.

- Осемдесет и петата ви годишнина се отбелязва със специално представление на вашия авторски спектакъл "Каквото, такова". Това ли е любимата ви пиеса?

- Това е последната ми пиеса. Засега. Дай Боже да не се окаже последната изобщо, защото, както казах, не се чувствам стар и мога още много неща да сътворя. Времето ще покаже, разбира се.

- В тази пиеса участват едни от най-популярните български актьори като Латинка Петрова, Станислав Пищалов, Пламена Гетова и още доста имена.

- Всъщност актьорите са общо девет души. Сега вече те са пенсионери, но кипят от енергия също като мен. Повечето от тях са били мои артисти в Бургаския театър и по-късно в театър "Възраждане". За съжаление изгубих трима от тях като Валя Гиндева, Емилия Радева, Иван Налбантов. Те винаги ще останат в сърцето ми.

- Какво очаквате от събитието, което ще се случи на 26 януари на Голяма сцена в Народния театър?

- Спектакълът, предполагам, ще мине както всеки друг път - с аплодисменти. По време на действието и след това. Оттам нататък всичко ще бъде импровизация, защото нещата няма да зависят само от мен.

- Билетите за този спектакъл май бяха разпродадени още в първите дни след обявяването му?

- Така се оказа наистина, благодаря на всички мои почитатели, които все още ме обичат и харесват моите неща.

- Май сте доста обичан от екипа на Народния?

- Обичта ни е взаимна. Просто говорим на един и същ език и успяваме заедно да правим красиви и стойностни неща.

- Вие сте поет, драматург, режисьор, музикант и какво ли още не. Кое е вашето най-любимо занимание?

- По различно време това са били различни неща. Като цяло най-често ми се пише. Режисира ми се също. Понякога ми се рецитира или ми се пее. Не знам. От време на време ми идват мелодии по мои стихотворения и те стават песнички. След това и песни. Общо взето, бързам, докато още мога, защото времето ми е вече съвсем малко. Така го чувствам. Бързам, защото имам още много да направя през този живот.

- Автор сте на едни от най-обичаните пиеси, стихове и песни в България. Чувствате ли се специален?

- Разбира се, че се усещам специален. Не искам да приличам на никого. Винаги съм искал да се чувствам уютно в това, което съм. Всеки е специален и в това няма нищо лошо.

- Какво е морето за вас? В какво се превърна "Момчето, което говори с морето" днес?

- Пропуснах да ви кажа, че след представлението на 26 август ще има премиера и на моята съвсем нова книга, която си я обичам, защото в нея ще бъдат събрани всички стихотворения, които съм написал за морето през едни цели 70 години. Това е доста като творчество. Заглавието на книгата е, разбира се, "Момчето, което говори с морето". Иначе всяка година очаквам с нетърпение лятото, за да замина при моето момче в Бургас и заедно да си поговорим с морето.

- Вие сте на 85 години и не се спирате. Гласът ви продължава да звучи силно. Как става това?

- Честно казано, никога не съм очаквал да достигна до такава възраст. Едва сега, на тази възраст разбирам, че всъщност годините нямат особено значение за човека. Всичко зависи от душата, а не от тялото.

- Какво е пиесата "Каквото, такова"?

- Ще отговоря така, както отговарям винаги, когато ме запитат за нея. Първата думичка "каквото" си я правим сами, а втората – "такова", означава да не се отчайваме в живота и да успеем да се примиряваме с обстоятелствата.

- Пиесата "Каквото, такова" представя историята на един клас, 11 "а", който се събира години наред заедно със своята учителка. Кое ви накара да напишете пиесата?

- Пиесата е абсолютната истина. Нашият 11 "а" клас от 1957 година до преди три години се събираше редовно на всеки 24 май първо в училище, а после в един ресторант в Бургас. Отидоха си вече половината от нас. Отиде си и нашата класна, на 98 години. Това е суровата действителност, която никак не ми харесва, но е факт.

- Оставаме ли ние, хората, завинаги в 11 "а"?

- Мисля, че да. И не само. Когато се събираме, ние сме същите хлапета и се радваме на живота както преди. Опитвам се да го докажа в пиесата и мисля, че публиката го възприема.