Принц Кирил преди разстрела: Убитият стои по-високо от убиеца

80 години от ужаса на Народния съд: Крадат ботушите от трупа на екзекутирания царски наследник

Точно 80 години се навършват на 1 февруари т.г. от избиването на хиляди хора от елита и интелигенцията на България след присъдите на т.нар. Народен съд. Паметта им ще бъде почетена на Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК в столицата.

За по-малко от четири месеца според официалните данни са арестувани 28 630 души, а според изследователи те са много повече. Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава 2816 смъртни присъди. С такива са тримата царски регенти, управлявали страната до деветосептемврийския преврат през 1944 г. Разстреляни са 67 депутати, 22 министри, генерали, полковници, хора на изкуството, общественици.

Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са трима премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време, както и генерал Никола Михов. Със смъртна присъда е независимият депутат Иван К. Вазов - племенник на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Най-масовите смъртни присъди в българската история се изпълняват по тъмно край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма. Дава се началото на ужасна нощ, която е останала известна като "Кървавия четвъртък". Всичко се случва смразяващо бързо, без никакво време за реакция, обжалване или дори уведомяване на близките.

Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16:30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение едва на следващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни зверски.

Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Вълко Червенков настоява за обесване. Надделява мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията да се проведе с пистолетен изстрел в тила от упор. Ангажирани са главорези, предвождани от Фердинанд Козовски - бъдещ председател на Народното събрание, и Лев Главинчев - садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 година.

Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците не са униформени, а цивилни, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат директно в ямата. Веднага след разстрела палачите започват да обират жертвите си. Вземат от тях всичко ценно - пръстени, часовници, златни халки. Един от екзекуторите дори събува ботушите на убития княз Кирил.

До последно синът на цар Фердинанд е смятал, че няма да бъде екзекутиран. Това пише журналистът Михаил Топалов в книгата си "Разговори с принц Кирил". По-малкият брат на цар Борис III винаги е стоял в сянка и е бягал далеч от политическия живот. По стечение на обстоятелствата, след преждевременната смърт на батко си, се налага да стане регент на България в един изключително трагичен, изпълнен с кървави репресии период от историята ни. Участва само една година в управлението на страната, което обаче му коства живота. Топалов посещава килията на принц Кирил Преславски Сакскобургготски, докато той чака присъдата си от т.нар. Народен съд. Журналистът прави няколко интервюта с него зад решетките в Софийския централен затвор в периода декември 1944 - януари 1945 г. Принц Кирил е имал възможност да избяга от страната преди идването на комунистическата власт през 1944 година, но не го прави.

"Аз, като капитан, не исках да напускам потъващия кораб, защото това е недостойно за мен като регент, като потомък на рицари. Разбира се, че можех да избягам, това беше най-лесното. Знам, че ще изпия горчивата чаша до дъно. Но съм длъжен да погледна победителите в очите. На мен не ми е позволено да бягам. Бягат само негодниците и страхливците. Аз мислех тогава, че за себе си няма какво да се боя. Мисля го и сега", споделя Кирил Преславски. Той вярва, че няма да бъде осъден или пък ще получи минимална присъда.

"Моят адвокат ми казва, че никъде не са осъждани князе или крале, станали регенти. Не вярвам, че ще стигнат дотам, но както разбирам, много се насъскват хората срещу мен", казва той от затвора.

"Аз още имам някаква голяма вяра в българското правосъдие. Не ще бъде допуснато ние да бъдем убити. Защото освен всичко друго така ще се създадат митове за страдалците и герои на историята. А никоя власт няма интерес да си създава врагове и да създава митове за тях. И все пак, вътре ме гложди - еуфорията в края на краищата ще реши всичко. Дано надделее здравият разум на правосъдието, макар че то винаги е зависело от властта и режима. Всеки убит или разстрелян стои по-високо от тоя, който убива и разстрелва. Сега ние сме попаднали в най-лошия момент от времето, от историята. Много си мисля как ще постъпят с нас, които сме тук, в затвора. Ще ни съдят, но едва ли ще гледат какво точно е било вчера, какво ще бъде утре. Няма да гледат историята. Ще гледат само днешното време. Всеки съд зависи от времето", разсъждава в последните си дни, преди да чуе смъртната си присъда, принц Кирил.

Над 50 години по-късно, с решение №172 на Върховния съд на България от 26 август 1996 година, се отменят изцяло присъдите, издадени от Първи състав на т.нар. Народен съд. Подсъдимите са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение.

Поклон пред загиналите!

Князът обичал жените и веселбите

Царският наследник принц Кирил е бил популярен бонвиван и често е посещавал нощни кабарета. Обичал е жените и веселбите.

"Жената е велико нещо! Жената е най-дивното творение на природата. Тя е съвършенството. Има съвършени жени, аз съм ги срещал, но не съм ги вземал със себе си. Къде да я отведа тая съвършена жена? В кой край на света, като в двореца аз не съм бил никога господар. До 1937 година бях на втора линия. После минах на трета. Аз да бъда къщовник, да седя по цял ден в някоя самотна къща, с охрана от войници, не мога. Обречен съм да умра стар ерген. Общественото ми положение просто е такова, че не мога да се оженя за една обикновена красива жена от народа", признава князът. Затова и той често се отдава на нощен живот. Издава и своята рецепта за това как бори махмурлука.

"След кабарето не пропускам никога вечер по паничка кисело мляко. Независимо дали съм пил повече, или по-малко, няма значение. Винаги паничката ме чака на масата ми, за да се неутрализира алкохолът. Когато се пие, независимо какво, вино, коняк, уиски, ракия, трябва да се изяде една паница овче кисело мляко. Може и друго. Най-добре е биволско. То е най-хубавото мляко. Биволът не боледува от никакви болести, не вкусва отровна или развалена трева. Силно животно! В България по едно време взе да изпреварва кравите по брой, но после тръгна назад. Защото на световния пазар не върви. Вървят кравите", споделя в едно от своите последни интервюта от килията принц Кирил.