Продуцентът Георги Чолаков: С Иван Попйорданов спасихме БГ киното

Направихме реформа, благодарение на която днес го има

Кой е той

Георги Николов Чолаков е оператор. Роден е в София на 26 септември 1947 г. През 1973 г. завършва радиофизика и електроника в Софийския държавен университет. След това и операторско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1983 г. От 1991 до 1995 г. е заместник-директор на Националния филмов център, а от 1995 до 2014 г. е основател и продуцент на "Геополи" ООД. От март 2014 г. е изпълнителен директор на ИА Национален филмов център.

- Господин Чолаков, в момента сте продуцент, но сте завършили операторско майсторство във ВИТИЗ, бил сте оператор на доста български филми, а преди това сте завършили радиофизика и електроника. Кой сте вие всъщност?

- Разбирам също и от счетоводство, за протокола само да кажа. Иначе моето в момента е киното във всякакъв възможен вид.

- Къде е операторското майсторство и къде е физиката, каквато специалност сте завършили?

- Това е, защото навремето ме накара моят учител по физика в гимназията. Той беше много интересен човек и много хубаво преподаваше и "зарибяваше" учениците по физика. Тогава самата физика беше доста модерна наука.

- Учили сте и електроника на всичкото отгоре?

- Електрониката е физика на тънките слоеве. Това е доста сложно нещо, което се занимава с полупроводници и чипове, най-грубо казано. Занимава се с това, което могат да направят полупроводниците при определени условия.

- Кое ви накара да учите втора специалност операторско майсторство в НАТФИЗ?

- Още навремето в университета си направихме киноклуб с колеги от моята специалност, както и с някои други колеги от филологиите. Това се случваше в 65-а аудитория.

- Тази аудитория май е емблематична за много клубове в Университета?

- Така е. По онова време канехме режисьори, които да ни разказват за своя път и за трудностите, през които са минали. Така се запалих по киното, запознах се с Тодор Андрейков, който беше един от основните лектори. Тъй като след физиката ме разпределиха при военните, аз реших да избера тогавашния ВИТИЗ.

- По-добре да общувате с актриси, отколкото с военни?

- По-добре свободен човек, отколкото под фуражка. Така съм смятал през целия си живот и това ме е крепяло през годините. Никога през живота си не съм служил на никого.

- През 2014 година бяхте шеф в Националния филмов център. Какво ви даде тази длъжност?

- Някога, до 1995 г. бях заместник-директор на НФЦ. Тогава с Иван Попйорданов, бащата на Чочо Попйорданов, написахме всички неща, които трябва да се случат като промени в българското кино. Понеже физиката ми помага да боравя със сметките, не ме питайте как, станах зам.-директор по финансовата част. Основните принципи във финансовата част на нашето кино днес са плод на нашите съвместни усилия с Иван Попйорданов.

- Все пак тази длъжност ви е дала и нещо добро?

- Само неприятности, ако питате мен. Иначе благодарение на реформата, която направихме, днес има българско кино. Добро или лошо, все пак го има. За това съм благодарен.

- Вие сте копродуцент на филми с различни други държави. Как успявате да се справите?

- Моята съдружничка Павлина Желева до голяма степен успява да се справи с всички чуждестранни продуценти. Тя е много интелигентна жена и се радвам, че е до мен. Всъщност ние работим с нея заедно от 1995 г. и много добре се справяме.

- Копродукциите, в които участвате с Павлина Желева, са доста.

- Основният елемент, който се опитваме да наложим в тези копродукции, е български актьори, български кинодейци и въобще българско присъствие. Работили сме с французи, гърци и какви ли не още. Важното за мен винаги е било да наложим българското.

- Имате много международни награди. Какво ви донесоха те?

- Във всички случаи за мен наградите от фестивалите са плод на стечение на обстоятелствата и късмет. Реалните качества на един филм са си в самия него. Наградата не е най-важното нещо. Това, което правим, е да работим с млади хора. Повечето ни копродукции са с дебютанти, на които това е или първи или най-много втори филм.

- Работихте преди време с актрисата Весела Казакова. Какво стана с вашето сътрудничество?

- Тя избра пътя да стане продуцент. Наскоро не съм чувал да играе някъде. Просто момичето се справя добре и съм горд, че я познавам.

Тя си има собствени предпочитания. С нея правихме едно предаване за телевизията. Казваше се "Етно" и там тя се раздаваше много. За три години, докато го махнаха от телевизията, произведохме над 40 филма. Това не са предавания, а филми. Все пак аз не мога да се меся в политиката на телевизията и когато ни махнаха, бях окей.

- Това беше едно много стойностно предаване и за вас май беше много важно?

- Мисля, че наистина беше стойностно предаване. В него разказвахме за един български ритуал, както и за ритуал на други етноси в България. Важно беше за мен, да, защото всяка една нетърпимост към другия етност идва от политиците, а не от обикновените хора. Ние, хората, живеем добре независимо от етноса.

- Българите май много разбираме от политика?

- Естествено. Разбираме от политика, футбол, коли, телефони, жени, всичко. Трябва да се смирим малко и да усетим какво наистина се случва около нас. Да бъдем малко по-космополитни и по този начин много повече ще просперираме.