Актьорът Христо Гърбов: Болно ми е, че политиците нямат интерес към културата

Не гледах филма за Гунди, но уважавам легендата 

КОЙ Е ТОЙ

Христо Гърбов е един от най-популярните комедийни актьори на нашето време. Роден е на 23 септември 1957 г. във Варна. По-известен е на аудиторията с участието си в предаванията "Комиците" и "Улицата", както и с театралните си представления.

- Г-н Гърбов, участвате в новия български филм "Не затваряй очи". Какво е да снимате на християнска тематика?

- За мен беше предизвикателство това, че никога не съм играл такъв персонаж - моето амплоа е предимно комедийно, така че поздравявам режисьора Николай Егерман за смелостта да ме покани да участвам. Уважавам набожните хора по чисто житейски и философски принцип. Не съм религиозен, но адмирирам тези, които вярват, защото понякога това е единственото упование за човека. Нуждаем се много от надежда, за да преодоляваме тежките изпитания.

- Играете главния герой, как влязохте в ролята?

- Беше ми трудно да вляза в характера на този персонаж, който е особен. Трябваше да го попия, а и да го представя след 40 години, когато вече е монах - отшелник. Той има много голям грях, решава да избяга от всичко и тръгва към една църква, където монасите го приемат и за да го спасят, го пращат към Бачковския манастир. Накрая става отшелник и се отдръпва от света. Беше ми много трудно, защото освен да вляза в образа трябваше и да отслабна малко.

Моята роля е много важна, защото след тежките събития единственото, което остава на героя ми, е вярата. Ключов момент в историята е да си дадем сметка как се живее с този грях - че заради грешката ти е починал твой близък човек. Какво може да те утеши? Нищо. Заради този философски смисъл се впуснах в приключението с всички сили.

- Павел Поппандов е ваш баща в продукцията. Лесно ли се снима с него?

- С него не съм снимал никога, защото сме различни поколения и не сме се засичали. Играли сме заедно в театъра. Много го харесвам, той е изключително органичен актьор. В същото време като човек е забавен и контактът с него извън снимките се случва с лекота. В самата продукция бяхме поставени в тежка ситуация - той да ми прости греха, аз също на него. Справихме се, въпреки че и двамата сме повече към забавното.

- Кои роли са по-трудни - комедийните или драматичните?

- Има хора с талант към комедийното, което не е за пренебрегване и не трябва да се казва, че е "лекият" жанр, от Древна Гърция той е бил много важен за човечеството. Има и актьори с афинитет към драмата, но едното не бива да е за сметка на другото. Не може да се каже кое е по-значимо.

- Вие сте голям привърженик на ЦСКА. Наскоро излезе филма "Гунди - Легенда за любовта", който разби всички рекорди. Гледахте ли го?

- Не успях да го гледам. Даже като бяхме в Чикаго, където има много българи, една част от сънародниците ни отиваше да гледа "Гунди", а другата - нашия спектакъл. Трябва да има филм за този футболист, той е голяма легенда. За големите лица на спорта е хубаво да се правят продукции и с любов да говорим за тях, за да ги помнят младите.

- По какъв начин се гледаше на футбола по време на социализма?

- Той беше особено явление. Тогава обществото нямаше друго развлечение и спортът, театърът и киното бяха страшно гледани и влияеха на народа. Там се създаваха легендите.

- Може ли да се каже, че в миналото българите повече са се интересували от култура, отколкото сега?

- Да, защото тогава имаше пари за изкуството. Сега трябва да се обърне повече внимание на културата, но това едва ли ще се случи, защото управляващите нямат никакъв интерес. Темата за мен е болна, но не мисля, че ще се промени отношението към творците, което е жалко.

- Учили сте "Технология на металите и металообработващите машини" във ВМИ тогава. Можехте ли да се развиете в тази област?

- Може би. С леенето на металите сигурно щях да се справя, но мен винаги ме е теглело към изкуството, аз и рисувах много. Душата ми беше другаде.

- Искали сте да станете и лекар.

- Да, така е. Баща ми се разболя. Аз бях малък и с майка ми ходихме навсякъде из Варна само и само да намерим лечение, но не успяхме. Когато си млад, имаш чувството, че можеш да откриеш решение за тази коварна болест. Разбира се, беше наивна мечта. Исках да запиша медицина, но и там не ми беше сърцето.

- Обмисляте ли да снимате нов сезон на "Комиците"?

- Не. И аз много съжалявам. Още 2020 г. го спряхме и сега вървят само повторения. Всяко нещо си има край. Имаме сили и възможности, но не зависи само от нас, все пак и телевизиите имат думата и те преценяват.

- Поддържате ли добрите отношения с останалите ви колеги от предаването?

- Да, разбира се, но не се засичаме в театъра. Искам да кажа, че сцената е моята голяма любов, въпреки че снимах първия си филм като студент в първи курс. "Комиците" е един страхотен формат и много се радвам, че го правихме, защото се бяхме събрали готини актьори, които обичам и до ден днешен. Малко ми е тъжничко за шоуто. Като се съберем всички колеги, е толкова хубаво - те са обичливи, готини хора, и е голяма прелест, че се познаваме.

- Един ваш много емблематичен образ от предаването е този на чудака Пегъзи Музовски. Как се роди той?

- В живота съм виждал много такива индивиди - характеропати, които не са съвсем луди. Аз съм много наблюдателен и ми се мяркаха такива чудаци. Събрахме това нещо, разбира се, и нашите сценаристи поеха образа. Вложихме много от себе си. Винаги сме били със страхотна концентрация и сериозност, защото комедия не се прави лесно. И трудът ни е оценен, защото повторенията на "Комиците" продължават да са с един от най-високите рейтинги.

- В сериала "Столичани в повече" играете двоен образ? Трудно ли се влизаше в повече от една роля?

- Бих казал, че по-скоро технически е трудно, реже се кадърът, освен това винаги имам дубльор, който трябва да е горе-долу като мен, за да може да го снимат отзад. Сложно е, но ми беше много приятно. Чисто актьорски нямах никакъв проблем, но беше трудно с дубльорите. Един от тези, които ми бяха намерили, се притесняваше много.

- Частичен персонаж в комедията изиграва и Георги Калоянчев. Как се играе с актьор от такава класа?

- Много лесно, но, от друга страна, е и много отговорно. С него сме си партнирали на сцената. Калоянчев е гениален. Аз също уважавам и много ценя Стоянка Мутафова, Невена Коканова, с която станахме приятели, Парцалев - цялата тази плеяда на Сатиричния театър. Те бяха изключителни артисти. И сега, като ги гледам, звучат актуално. Гениалният актьор е винаги модерен.

- През юни фолкпевицата Глория обяви, че подготвя голям концерт с ваше участие. В какви отношения сте с нея?

- Не се познаваме лично, но смятам, че е човек, достоен за уважение. Тя е, както се казва, Прима на този жанр. Не съм почитател на попфолка, но уважавам хората, които творят в този жанр.