Проф. Галина Куртева: България няма регистър на онкоболните

Липсва ни и програма за борба с тези заболявания 

- 3 години чакаме отговор от МЗ за скринингова програма

- Пациенти продават жилища да се лекуват в чужбина

- Най-важна е нагласата човек да се бори

КОЯ Е ТЯ

Проф. Галина Куртева е началник на Клиника по медицинска онкология в УМБАЛ "Света Екатерина". Завършва Медицинския университет в София, от 2002 г. има научна степен "доктор", а през 2013 г. придобива академична степен "професор". Проф. Куртева има участия в редица международни и национални конгреси в областта на медицинската онкология у нас, в Европа и САЩ. Автор и съавтор на над 100 научни труда. Учредител е на Образователната академия по онкология с почетен председател проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН съвместно с ревматолози и невролози.

4 февруари е Световният ден за борба с рака.

- Кои са най-честите причини за нарастване на онкологичните заболявания, проф. Куртева? Стресът сред тях ли е?

- Стресът единствен за мен дава обяснение на този феномен. Не можем да определим точната причина, но добавяме стреса като пълнота сред цялата палитра. Имаме си конкретни причини, които можем да свържем с определени заболявания. Така например безспорно тютюнопушенето е свързано с тумора на белите дробове, липсата на ваксинация на момиченца и момченца в ранна възраст води до тумори на главата и шията. Има и генетично предразположени хора към определени карциноми, които се разболяват на по 18-20 години. Много е сложно да се определят генетичните фактори, които предразполагат онаследяването на болестта. То е сигнална лампа, която трябва да отведе хората да си направят необходимите прегледи и да се следят при съответния специалист.

По цял свят вече с изключение на България вече има по-прецизно следене и регистри на пациентите. Населението значително увеличи средната продължителност на живота си. В Северна Италия според статистиката живеят най-дълго жените. С увеличаването на тази средна продължителност на живота в развитите страни рискът да се появи туморно заболяване нараства пропорционално. При наличието на по-добър скрининг и обръщане на внимание на всеки отделен случай болните преживяват години наред. Има пациенти, които ги наблюдаваме вече 34-35 години.

- Защо масово българи търсят спасение в Турция, а не у нас?

- Турските клиники са на пазара и в страната ни, където работят фантастични колеги. Но в тези извън България немалък процент от болните попадат след реклама или извеждане от съответния лекар. Търсенето на второ мнение, повече грижа, уют и внимание независимо от високите суми ги карат да отидат там. Човек при тежка диагноза търси още едно мнение, продава се апартамент или друг имот и отива да се лекува. Когато им свършат парите, се връщат у нас, където лечението е едно и също.

Даването на надежда при краен стадий на болестта за мен е крайно неморално. Другото е американската школа, при която се казва на пациента и близките каква е преживяемостта при съответния стадий. Идеята така е да се разпределят средствата и да се реши финансовият проблем.

- Кой е най-добрият вариант за вас?

- Най-доброто за един лекар е да получи доверието на пациента. Да застане от посоката на най-добър психолог. Да повярва, че лечението трябва да е успешно. Да изпълнява предписанията и да е запознат с всичко, което го очаква. Контактът, връзката и разговорите с болните трябва да бъдат на първо място. Но има и сприхави, и своенравни пациенти. Същото е и с техни близки.

- Наскоро оглавихте клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Света Екатерина". Какви са очакванията ви?

- Близо две години работим с директора на болницата проф. Петков. Започнахме от регистрация, договори за лекарства и други тежки административни процедури, които гълтат доста нерви и време. Но вече имаме перфектни условия за съвременно лечение. Основно предимство е, че можем да направим разработки, които да са полезни както за кардиологията, така и за онкологията - т.нар. кардиоонкология. Много е сложна онкологията като странични ефекти и нежелана токсичност.

- Всяка година 1,2 млн. души умират вследствие на ракови заболявания. Каква е най-добрата превенция за онкозаболявания и какво е нивото на здравната култура на българина в това отношение? Къде се намираме по отношение на профилактиката?

- Освен че нямаме регистър, още нямаме и системна програма за борба с онкологичните заболявания. През 2022 г. от дружеството по онкология изработихме скринингова програма за борба с рака и я внесохме в Министерството на здравеопазването. Трябваше да започнем работа по европейско финансиране по отделните стълбове в нея. Доникъде не сме я докарали. Програмата се затваря през 2026 г. и ако нищо не се случва, така ще си остане всичко.

Благодарение на Фондация "Лъчезар Цоцорков" бяха финансирани две скринингови програми. При едната изследвахме 6000 здрави пациенти. Докато при втората от 93 000 здрави тази пролет се оказа, че 14% са позитивни на различни заболявания. Сега се опитваме да проучим къде са и какво се случва с тях. Двама от тях вече се лекуват, искаме да разберем каква е съдбата на останалите 5000-6000. Искам обратна връзка от Министерството на здравеопазването какво се случва с тях. Още я чакам.

Най-голямата мъка за здравеопазването е, че няма никаква последователност и приемственост. Това е трагедията на нашата мила държава. Над 25 млн. сме спестили на държавата, като сме приключили програмата, похвали ни представител на МЗ преди време. И толкова.

- Кой случай на пациент от вашата практика е оставил най-траен отпечатък в съзнанието ви?

- Имам пациенти, които години се лекуват при мен, отдавна са ми се доверили. Лекувам понякога и поколенията им. Едно момче лекувах преди около 15 години, успя след химиотерапията да има наследство. Имаше още един проблем, решихме и него. Една пациентка, оперирана през далечната 1988 г., сега също има проблем и се борим с него.

Нагласата човек да вярва и да се бори е основна. Има пациенти, които отказват да се лекуват. Преди месец и половина имах такава пациентка. Опитах да говоря с нея няколко пъти, но не склони, изтъкна лични аргументи. Повече не се появи. Понякога не успяваме да ги убедим.

- Какво е посланието ви?

- Доверие, доверие и пак доверие към лекаря и системата. Към знанията на този срещу тях. Човек има право да търси помощ навсякъде, никога не сме спирали нашите пациенти. Въпросът е да се доверят на човека срещу тях.