Актьорът Георги Златарев: Никога хората не са били по-невежи при толкова информация

Режисьорът ме гонеше с водка, защото снимахме "Клас 90" в голям студ

Кой е той

Георги Златарев е актьор от трупата на театър "Възраждане", където играе в "Нощта на игуаната", "12-те гневни", "Ало, ало", "О(б)твързан" и много други. От малкия екран е познат с участието си в сериалите "Дяволското гърло", "Отдел "Издирване", "Порталът" и "Лъжите в нас", "Тревожност", снима се в много холивудски продукции. Участва в най-новото БГ заглавие в кино афиша "Клас 90" - за децата на прехода.

- Какво е имало поколението, което визирате във филма, и какво е нямало и какво имат и нямат днешните млади хора?

- Добър въпрос, особено на фона на бруталната кампания колко хубаво е било в соца. Сега, когато се случва нещо в света, то се случва и в България. Тогава всичко, което се случваше в света, ако се случеше в следващите 20 години у нас, ние бяхме щастливи. Чудя се, когато някои казват: "Ама не беше чак толкова лошо". Много хора изкарват от контекста някакви неща. Например, че образованието било безплатно. Да, беше, но беше и фалшифицирано, лошо. Най-ниско платените хора бяха учителите. За разлика от сервитьор или барман, които караха западни коли. Първо, да се сдобиеш с кола си беше голямо постижение, а западна означаваше, че си от най-висшата класа. Не мисля, че имаше нещо хубаво в социализма. Ние сме последното поколение, което имаше нещо от стария свят, защото, за да се свържем с хора, трябваше да сме си вкъщи, до телефона. Нямахме проблем просто така да си ходим на гости. Сега това е абсурд. Казват, че едно време хората ходели повече на театър и това не е така. Нашият театър сега е препълнен. Звънят ми хора с връзки да им уредя билети, но просто няма места, до март някои представления са разпродадени.

- Били ли са по-романтични времена?

- Имаше повече живо общуване. Ние сме поколение между новия и стария свят, да ги наречем. Например нашите ми купиха първата видеоигра, когато бях на 5 години. Тя беше бонкс с квадратчетата. Но съм и от първите деца, на които родителите казваха: "Стига си стоял пред екрана, излез с децата да поиграеш". Наистина повече се стоеше на улицата. Мисля си, че новите времена не промениха хората кой знае колко. Алкохолът или властта не променят човек - разкриват това, което има вътре. Така че и новите технологии разкриват неща, които са си били у хората. Ето, наскоро беше годишнина от престъпленията на Народния съд. В първия ден избиват 3000 души и Цола Драгойчева казва пред един швейцарец, който я пита дали не се чувства некомфортно по този повод: "Никога не съм спала по-добре от нощта на екзекуцията". И това са българи, които избиват други българи. Под давлението на една уж братска държава. Това означава че тази злоба си я има у хората, и тя е насочена към по-умните, по-успешните от тях.

- В наши дни не сме ли по-разглезени с бързия достъп до толкова неща, или пък сме по-алчни?

- Това също, но най-много си личи, че не харесваме себе си. Да речем, че аз може да не се харесвам като актьор, като мъж и затова ми е много изгодно да вярвам в теорията на конспирациите по какви ли не теми - защото това ме кара да се чувствам важен.

Нийл Деграс Тайсън казва: "Ако влезеш в клас и вътре има 5-6-годишни, виждаш стая, пълна с учени. Задават въпроси, които учените си задават: "Защо тревата е зелена, защо водата е мокра". Ако влезеш 10 години по-късно в тази зала, нито един не задава тези въпроси и не му пука. Има проблем с образователната система. Ние никога не сме имали по-голям достъп до информация, а хората никога не са били масово по-невежи. Защото е по-лесно, защото знаеш, че ще "питаш гугъл".

Измишльотина от невежество е и че Бил Гейтс ни чипира. Много му е важно на него да следи мен дали давам интервю, или съм ощипал колежка в театъра. Както казах, такива конспирации им придават на някои хора чувство на важност. Това се случва, когато хората не вярват на институциите, имат по-малко самочувствие, съответно стават лесни са за манипулиране. Така могат да ги убедят и че Путин има право да напада Украйна.

- Кой е героят ти в "Клас 90"?

- Митко е известен като Комсомолеца, или още Амбициозния, и все се престарава. Скача да организира всичко. Става комсомолски секретар. Ако не беше паднал комунизмът, щеше да бъде мечтата на социалистическия строй, щеше да стане голям началник.

- Давали ли са ти алкохолец на терен?

- О, да. Това беше сцена, в която с Биляна Петринска сме се разгорещили, преди да ме бутне във водата. Температурата на въздуха беше 15 градуса, а на водата в езерцето - 5. Снимахме предимно през нощта и непрекъснато казваха, че ще завали дъжд, и то държа, държа и щом влязохме за вътрешни снимки, заваля.

Имаше човек, който ми даваше водка. Може би съм единственият актьор, който го гони режисьор с думите: "Пийни си още малко". Беше толкова студено. Правихме няколко дубъла и накрая бях посинял, ръцете ми отказваха. То не е просто падане, ние разговаряме, докато съм във водата, и после продължаваме да ходим по една пътека и да си говорим. Така че това беше една дълга нощ. Това е част от работата и ние тези лудости ги обичаме. В един друг филм изживях най-горещия си ден. Бяхме крадци, които обират музей в Кайро. В София беше 40 градуса, ние снимахме в каменните кариери в Сливница, уж в пустиня, и май беше 50. Аз бях с кубинки, военни панталони и яке, арабски шал, карахме лада, която се подпали в един момент. Момичетата от грима тичаха и ни слагаха мокри кърпи по главите между дублите.

Щастлив съм, че българското кино излиза от тежката пернишка трагедия и от кахърни теми. Ние живеем в най-добрите времена за България в последните 1000 години, България е част от Европа, средната работа заплата е към 1300 долара, падна Шенген и България в момента е на два океана и 11 морета. Ако тръгнем с теб сега с колата, нямаме да имаме граница чак до Великобритания. Имаме много проблеми за разрешаване, категорично, но сме ок.

- Коя е най-красивата гледка от България, ти си известен велосипедист?

- Това е най-готиният въпрос на света! Умирам си, когато ми предстоят изненади. Когато тръгвам, но не знам къде ще стигна. С колелото открих България и когато карам, току се разкрие нещо съвършено пред мен, което да ме отвее. Така беше, когато за първи път стигнах Белмекен. Долу от Белово тръгваш при 350 метра надморска височина и за 26 км изкачваш 2060 метра. Трудно е с колело. След това се спускаш един километър и изведнъж пред теб от дърветата - язовир "Белмекен". Буквално останах без дъх. Оглупях. Колоезденето е най-близкото изобретено нещо до летенето, както каза и покойният Робин Уилямс.