"Камили" имало в царствения Константинопол

• Диоклециан прави града си много важен за Рим
• Хисаря още пази величието на древните

Всеки е виждал, дори само на картинка, главната порта на римската крепост, която днес е в град Хисаря, и не може да сбърка двете "гърбици", останали от някогашната арка. Безспорно тя е перлата в цялата крепостна стена, голяма част от чиито руини са запазени и до днес.

Това е южна крепостна порта, която е главният вход на римския град Диоклецианополис. От тук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив), най-важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. А се нарича така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!".

Но в местния археологически музей ще обяснят на всеки любознателен гост от какво голямо значение е тази Южна порта. Защото такава е имало само в Константинопол и също е била парадна, със статуи на богове или императори, показващи огромното значение на владетеля и самата цитадела. "Камилите" се състои от един засводен проход, който от външната страна е предшестван от по-голяма арка, носена от два масивни стълба. Южната порта е фланкирана от две правоъгълни кули. Последните проучвания показаха, че във връхната си част тя не е завършвала със самостоятелна трета кула (машикули), а е представлявала непрекъсната П-образна бойна площадка на две нива, изкачването на която е ставало чрез вътрешна петраменна стълба, изградена в западния корпус на портата. Запазената и до днес на билото на южната порта прекъсната тухлена арка всъщност е част от декоративен тухлен свод, в средата на който е имало амбразура за директен обстрел над противника. Портата е била затваряна с двукрила врата, залоствана отвътре с масивна дървена греда. От двете страни на челната арка са оформени декоративни ниши, в които са били поставяни статуи на императори или на божества. Над арката цялата вътрешна фасада е декорирана от тухлен корниз, който е служил за основа на триъгълен фронтон.

Портата в оригинал се извисява на 13 м височина.

Богатият на минерални извори античен град Диоклецианополис е бил обграден със солидна крепостна стена. Изградена е в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан.

Крепостната стена има форма на неправилен четириъгълник и до днес е запазена на места в оригинал до 10,50 м височина. Стените са изградени в опус микстум - смесена зидария от камък с тухлени пояси. В изграждането и преправките на стените са използвани и други антични техники. Изкачването по стените е ставало чрез 16 еднораменни и двураменни каменни стълби върху арки, образуващи високи ниши по вътрешното лице на зида. Тя е една от най-добре запазените крепостни стени от епохата на Късната античност на Балканите и в Европа.

По цялата й дължина са издигнати 44 бойни кули. Най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа. Крепостната стена има форма на неправилен четириъгълник и обгражда пространство от 30 хектара. Общата дължина на стената е 2327 м. През първата половина на V в. отбранителната сила на крепостта от северната страна е била подсилена с втора крепостна стена (протейхизма). Влизането в античния град е ставало през четири големи порти, ориентирани по посоките на света. Най-добре запазена до днес е западната крепостна порта. Тя се състои от един засводен проход, фланкиран от две правоъгълни кули. Проходът е бил затварян от двукрила врата.

Богатото термоминерално находище в днешния град Хисаря е определило още от най-древни времена лечебно-възстановителния характер на селището. То е било и основната причина градът да се развие и превърне в най-големия балнеолечебен център в Източнобалканските римски провинции. От текста на един надпис на латински език, произхождащ от днешна Хисаря, научаваме, че още през 135-136 г. по нареждане на император Адриан мястото около минералните извори е било обявено за императорско владение (Аugusta). Резултатите от археологическите проучвания на римските терми в парк "Момина сълза" показват, че началото на тяхното изграждане вероятно е било поставено в средата на II в. Тогава те са изпълнявали функцията и на светилище на нимфите, почитани като божества на изворната лековита вода (нимфеум). По това време са построени западният caldarium, преддверието южно от него и главният вход, който се е състоял най-малко от два прохода, завършващи във височина с арки.

Към края на II в. и началото на III в. термите са били разширени в източна посока, където са били построени нови три помещения. От тях са разкрити още един caldarium с три басейна и северно от него едно голямо помещение със значение на tepidarium (помещение с топъл въздух, в което тялото се е подготвяло за водните процедури).

През Античността, както и днес минералните извори са били едни от най-оживените места. Около тях са се събирали много хора, които с наслада и на бавни глътки са отпивали от целебния еликсир. Още през средата на II в. при днешния извор "Момина сълза" започнало строителството на голяма римска баня с нимфеум (светилище на нимфите). Неслучайно на това място са били съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град - терми (бани), монументална двуетажна обществена сграда (резиденция).

През IV в. на запад допълнително е била изградена друга масивна банска постройка. Пак по това време термите са били разширени и в южна посока, където са разкрити части от зидовете на голямо, все още непроучено помещение. По този начин през IV в. в завършен вид термалният комплекс е имал застроена площ от около 3 дка.

Стените на комплекса са градени със смесена зидария с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били облицовани с мрамор. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби са отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.

Археологическите находки, намерени по време на разкопките на термите (оброчни плочи на нимфите с посветителни надписи), архитектурни детайли от мраморната подова и стенна облицовка, мраморната лъвска глава и други са експонирани в Археологическия музей.