Саркофагът на Мария-Луиза тъне в забвение

• В пловдивска католическа катедрала
• Преди 126 години врачка предрича смъртта на първата княгиня в Третото българско царство

"Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България!"

Това са последните думи на княгиня Мария-Луиза преди кончината й на 31 януари 1899 година. Изрича ги пред своя съпруг - тогавашния български княз, а впоследствие цар Фердинанд. Тя умира от пневмония малко след раждането на четвъртото си дете - принцеса Надежда.

Малцина знаят, че саркофагът с тленните й останки се пази и до днес в пловдивската католическа катедрала "Св. Лудвиг", където първоначално е положен само временно преди цели 126 години. Надгробието със скулптурата има изключително висока културно-историческа стойност за страната ни, но католическият храм почти не е посещаван от православни християни, които могат да зърнат саркофага. Той тъне в забвение в десния ъгъл на катедралата "Свети Лудвиг", а на него са изписани и тези последни нейни слова. Не се организира и никаква церемония за помен на княгинята.

"Не идват поклонници специално заради саркофага на Мария-Луиза. Интересът към него като културна ценност не е голям. Няма специална литургия на 31 януари. Положена е тук, защото княгинята е била католичка и много е харесвала Пловдив и тази катедрала. Нейни роднини от царското семейство обаче са идвали тук, за да я почетат", разясни пред "България Днес" монсеньор Стефан Манолов, секретар на Софийско-Пловдивската епархия.

Впечатляващият саркофаг е дело на известния италиански скулптор проф. Томазо Джентиле. Трябвало е да бъде положен в специално изграден царски мавзолей, но след насилствената абдикация на цар Фердинанд през 1918 г. тази идея пропада. Католическата катедрала "Свети Лудвиг" е построена по проект на италианския архитект Алфонсо в периода 1858-1861 г. Съчетава българския възрожденски стил със стила на римските базилики. Носи името на Луи (Лудвиг) IX крал на Франция (1226-1270). Камбанарията е издигната през 1898 г. и е оборудвана с пет камбани, произведени в германския град Бохум, подарък от папа Лъв XIII. Храмът е известен и с факта, че в него за първи път в България е инсталиран орган с 2000 сребърни тръби. Сградата е силно пострадала от пожар през 1931 г., тогава се стопяват и тръбите на органа.

Италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон Пармска е първата съпруга на Фердинанд, майка на цар Борис III и баба на Симеон Сакскобургготски и сестра му, кръстена на нея. Принцесата на Парма е само на 12, когато майка й почива при раждане. Момичето израства под грижите на английски гувернантки в Швейцария. Говори пет езика. Обича да пее и да рисува. Талантлива пианистка. Любимите й поети са Данте и Леопарди.

Преди венчавката на Мария-Луиза с българския княз Фердинанд има голямо препятствие - вероизповеданието на бъдещия български престолонаследник. Тя е ревностна католичка, а бъдещият й съпруг е задължен да обещае на папата, че престолонаследникът ще е католик. Това категорично противоречи на българската Конституция, изискваща той да е с православно вероизповедание. След намесата на премиера Стефан Стамболов българският парламент анулира въпросния член от Конституцията. Така двойката вдига сватба през април 1893 г. в Пианоре, близо до Пиза.

Крехката Мария-Луиза е обичана заради обаянието, добротата и милосърдието си. Известна е с благотворителността си. Пловдив е неин любим град, напомня й чара на родната Италия. Тя трудно понася това, че престолонаследникът Борис е прекръстен от католическата в православната вяра на 2 февруари 1896 г. Шокираната княгиня напуска страната с второто си бебе Кирил в знак на протест срещу кръщенето, но прощава на Фердинанд и се връща след година.

Малко преди смъртта й врачка предсказва, че ще почине млада, след като роди двама синове и две дъщери. Точно така и става. Умира малко след раждането на четвъртото си дете след обикновена простуда, с която изтощената й имунна система не може да се пребори. Булевардът пред пловдивската катедрала носи името й. Един от най-големите булеварди в центъра на София също.

Цар Симеон II почита баба си

През май месец миналата година в семейната крипта в двореца "Врана" беше положен ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд. Така цели 76 години след смъртта си монархът се "завърна" в любимата си България, където ще бъде вечният му покой. Преди това тялото му стоеше непогребано до саркофазите на родителите му в църква в германския град Кобург. Може ли Фердинанд и неговата съпруга княгиня Мария-Луиза отново да се съберат?

"Досега не е поставян въпрос за преместване в двореца "Врана" на тленните й останки", коментираха специално пред "България Днес" от Секретариата на цар Симеон Сакскобургготски. От двореца признаха още, че саркофагът на княгиня Мария-Луиза е високо почитан от царското семейство.

"Всеки път, когато посещава Пловдив, царят ходи и до Католическата катедрала. Не само той, но и другите членове на царското семейство. Наскоро престолонаследникът Княз Борис Търновски също беше там."

Проф. Петър Стоянович:

Препогребване до Фердинанд няма смисъл

Професор Петър Стоянович е доктор на историческите науки, тесен специалист на тема Трето българско царство и българска царска династия. Бившият културен министър наскоро представи уникалния си съвместен труд "Царска България". Стоянович говори пред "България Днес" по въпросите около саркофага на княгиня Мария-Луиза. 

- Г-н Стоянович, на 31 януари се навършиха 126 години от кончината на княгиня Мария-Луиза. Защо саркофагът с тленните й останки и до днес е положен в католическа катедрала?

- Катедралата "Свети Лудвиг" е бил основният храм на католическата Софийско-Пловдивска епархия, където е служил и архиепископът Роберто Менини. Логично е съпругата на държавния глава да почива в най-големия храм на нейното изповедание. Ако ме питате дали е имало алтернатива за нейно гробно място, мисля, че не. Още повече XIX век е все още обичайна епоха, в която царстващи лица са били погребвани в действащи храмове.

- Въпреки че саркофагът има изключително висока историческа стойност, мнозинството българи не знаят къде се намира той, нито почитат паметта й. Защо е така?

- Мнозина българи не знаят не само гробното място на княгиня Мария-Луиза, но и много други, още по-важни подробности от българската история. Това е въпрос на образование, но и на целенасочена политика на национално и общинско ниво в цялата страна.

- След като тленните останки на цар Фердинанд бяха положени в криптата на двореца "Врана", редно ли и тленните останки на неговата първа съпруга да бъдат преместени до него?

- Дали е редно, днес трудно може да се прецени, защото това зависи както от волята на царското семейство, така и от управата на катедралата в Пловдив. При положение че разполагаме с толкова красив саркофаг, преместването на тленните останки на княгинята би било напълно лишено от смисъл.

- Въпреки че един от най-големите булеварди в София носи нейното име, сякаш не се знае достатъчно за дейността на княгиня Мария-Луиза. Какъв е нейният най-голям принос, с който ще я запомни историята на България?

- И други улици из България носят нейното име, което прави чест на следващите поколения. Мария-Луиза е българска княгиня, наследница на виден европейски род, известна не само с раждането на своите четири деца, но и с активната си благотворителна дейност въпреки ранната смърт. Венец на нейната дейност е изградената с нейни средства акушеро-гинекологична болница "Майчин дом".